Началото на годината се отличава с невероятното свойство да мотивира хората за промяна. Но знаете ли кое е още по-невероятно? Че днес няма и следа от онова чувство, което ви накара да си обещаете всички онези неща само преди 10 дни. А до края на месеца е много вероятно дори да не си спомняте какви са били те.
Да, малко е разочароващо, но пък животът продължава, нали така? Всеки може да преглътне подобно разочарование веднъж в годината с намерението за реванш следващия път. Работата е там, че ако
продължим да отлагаме важните за нас неща година след година, в някакъв момент или ще се събудим прекалено стари, или няма да се събудим въобще.
Знам, че започвам грубиянската, но мисълта ми е следната: всеки от нас има твърде малко години на разположение, за да преосмисля живота си на годишна база. С това не искам да кажа, че животът е
кратък, а по-скоро, че годината е неподходяща мерна единица, що се отнася до личното ни развитие и целеполагане. И, че динамиката на съвременното ежедневие се нуждае от доста по-кратки времеви
отрязъци, за да бъде управлявана адекватно.
Крег Уелър е млад американски силово-кондиционен треньор, чиито възгледи за живота определено ми допадат. В своя статия той пише за един лист хартия, който изобразява продължителността (предполагаемата) на живота му в седмици под формата на квадратчета. На всеки ред от листа има 52 квадрата (1 година), а редовете са общо 80. Една трета от тях вече са зачеркнати, защото са в миналото. С изтичането на всяка следваща седмица, Крег запълва още едно квадратче от жизнения си календар. Той казва: "Единственото, което ми остава, са спомените от тези дни и животът ми такъв, какъвто е, благодарение на тях. Ние не сме нищо повече от нашите действия и спомени. Когато зачерквам поредния квадрат, се замислям за момент какво съм направил през седмицата. Понякога го правя с чувство на задоволство и съзнанието, че съм живял добре. Друг път осъзнавам, че съм пропилял времето си в занимания, които не обогатяват живота ми и не ме правят щастлив."
Въпреки че не смятам за нужно да добавям каквото и да било, ще го направя :) Седмицата е може би най-краткият и практичен цикъл в живота на човек, независимо дали говорим за работа или за личен живот. Този период е достатъчно къс, за да запазим целите си актуални и интересни. Същевременно ни дава необходимото време да направим нещо по въпроса за осъществяването им. Разбирам, че много аспекти от съществуването ни са и ще продължат да бъдат обвързани с годишния календар. Но това не е причина да се замисляме само веднъж на всеки 365 дни за посоката, в която вървим. Всички ние заслужаваме много повече нови начала и втори шансове в живота си. Нека си ги дадем!
Добави коментар