Честваме Атанасовден, ето какво казват народните поверия за празника

Православната църква почита днес паметта на Атанасий Велики – Атанасовден.

"Дойде ли Атанасовден, идва и пролетта", казват българите.

В народните представи свети Атанасий господства над зимните студове, над снеговете и ледовете.

Легендата разказва как той, облечен с копринена риза, отишъл в планината на бял кон и се провикнал: "Иди си, зимо, идвай пролет".

Свети Атанасий е първият наречен "Велики" измежду светите отци на Църквата. Роден през 295 г. в Александрия, той е определян като "баща на православното богословие", защото аргументира богословски и окончателно православната триадология. Като младеж се запознава със св. Антоний Велики и от него се приучава на пустинен аскетически живот. Заема Александрийската архиепископска катедра приблизително 48 години. Развива удивителна пастирска дейност, благодарение на която в най-кризисната епоха на древната Църква православното учение устоява на Изток, а Западът се запознава с източното монашество. И словото, и животът му стават израз на добродетелта. Посрещал многобройните си гонения и изпитания с вяра и търпеливост, като казвал: "Смели бъдете! Изпитания има, но те бързо отминават"; "Буреносно облаче е ­ ще отплава". Образец за пастир и борбен богослов, в православното съзнание се съхранява като "пример за епископ", а учението му като "закон на православната вяра".

Паметта на св. Атанасий се чества на 2 май и на 18 януари.

Според българската народна традиция на Атанасовден се коли черна кокошка. Приготвя се с ориз и се раздава на роднини и съседи против лоши болести. Перата на птицата задължително се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила.

Не се вари боб и леща, за да не се разболеят децата.

На някои места в България на този ден се палят огньове, които всички прескачат за здраве.

На Атанасовден жените не бива да шият и плетат, защото се смята, че ако се убодат, няма да зарасне лесно.

На днешния ден празнуват всички, които носят имената: Атанас, Атанаска, Ачо, Анастасия, Наско, Начо, Наска, Наца, Танас, Тано, Таню, Таско, Таньо, Танас, Танаска, Таска.

В превод от гръцки език Атанас означава "безсмъртен".