История на месото, в което няма месо

Желанието на хората да се хранят "природосъобразно" съвсем не е от вчера
История на месото, в което няма месо

В днешно време повечето от нас са на мнение, че да се яде месо или не е здравословно, или не е екологично, или не е етично, или и трите едновременно. Доколко тези хора са прави в разбиранията си е много спорен и комплексен въпрос, чието разглеждане излиза извън пределите на елементарен материал, какъвто е настоящият.

Въпросните вярвания обаче никак не са ново явление и навярно са част от причината за изобретяването на един доста дълъг списък със заместители на месото. Тук на свой ред съвсем естествено започва да напира въпросът "Откъде-накъде човек, който доброволно се е отказал от удоволствието на животинската плът, продължава да търси вкуса й?" Уви, нашият сайт е напълно безсилен да заеме компетентна позиция по него, макар и да имаме цял един вегетарианец в екипа си.

Но може би историческите факти, които следват, ще ви наведат на някои мисли в правилната посока. Днес някои хора се дразнят, че им слагат соя в кренвиршите от месо, а други се страхуват дали пък във веган кюфтетата им случайно не е попаднала някоя животинска молекула. В следните редове ще разгледаме как точно се е стигнало до втория оксиморон...

1896: Джон Келог*, луд лекар и член на Църквата на адвентистите от седмия ден, създава "безмесното месо" Nuttose. То е направено от фъстъци и бързо се превръща в основна храна не само в санаториума на Келог, но и в други здравни заведения. Въобще, идеята на доктора е да промотира зърнените храни и ядките като здравословна алтернатива на класическата закуска, състояща се от небогоугодни храни като яйца и бекон.

1931: В есето си "След петдесет години" Уинстън Чърчил пише: "Ще избягаме от абсурдното отглеждане на цяло пиле, за да изядем гърдите или крилцата му, откривайки подходящ начин за култивирането на тези части." Проникновено...

1933: Църквата на адвентистите от седмия ден основава Loma Linda Foods (понастоящем Worthington Foods), които произвеждат едни от първите масово достъпни фалшиви меса от соя и пшеница.

1967: Английски учени откриват Fusarium venenatum - микроплесен с изключително високо съдържание на протеин.

1981: Американският ресторантьор Пол Уенер оформя неизядени остатъци от зеленчуци и ориз в кюфтета и ги продава като Гардънбургери (Gardenburger).

1994: Английската компания Quorn започва да произвежда фалшиво месо от Fusarium venenatum.

1995: Малък и никому неизвестен производител на вегетарианско месо на име Turtle Island Food успява да продаде първите си 500 бройки. До 2012 година числото достига 3 000 000.

1998: Gardenburger "излитат в космоса", след като излъчват дублирана от Самюъл Джаксън 30-секундна анимационна реклама по време на последния епизод от ситкома Зайнфелд. Цената на рекламата е 1,5 милиона долара. Приходите след излъчването й са неизвестни.

1999: Компанията, търгуваща с вегетариански бургери, Boca Burger взема решение за осемкратно увеличение на рекламния си бюджет от 500 000 долара на 4 000 000 долара; Worthington Foods наливат 5 000 000 долара, за да промотират две продуктови линии. Gardenburger напомпват маркетинговите си мускули до главоломните 18,2 милиона!

2002: Burger King пускат на пазара своя BK Veggie Burger. McDonald's, които до този момент продават безмесни хамбургери в Англия, Холандия и Индия, бързат да ги лансират и в САЩ. Quorn се появяват по американските рафтове. От Института по гъбите (не се бъзикам с вас) се оплакват, че Fusarium venenatum не е точно гъба. Quorn са принудени да премахнат фразата "гъба по природа" от етикетите. 

2008: PETA обявяват награда от 1 000 000 долара за онази лаборатория, която успее да разработи годен за масово производство ин витро пилешки продукт до 2012 година.

2009: Институтът Cornucopia открива, че повечето конвенционални (разбирайте не био) вегетариански бургери на пазара се произвеждат с хексан - замърсител на въздуха и невротоксин.

2011: В интернет и по телевизиите плъзва новина, че японски учени работят по превръщането на човешки екскременти в адекватен заместител на месото. Впоследствие се оказва, че цялата история е съшита с... хм... кафяви конци.

Все още е 2011: От New York Times пишат, че вегетарианският бургер се е превърнал във "водач на потребителския апетит". Затова едно опушено на секвоева дървесина кюфте от леща и киноа може да струва 14 долара (това са около 20 лева) в престижен ресторант в Ню Йорк.

2012: PETA удължават срока за лабораторното месо до 2014 година. Фирмата за пазарни проучвания Mintel докладва: "въпреки, че само 7% от потребителите наричат себе си вегетарианци, 36% признават, че ядат фалшиво месо".

2013: Дегустираме първото ин витро месо в света. Дегустацията е излъчена директно, а бургерът с цена от 250 000 евро е обявен за "близък до месото, но не толкова сочен".

Очаквайте продължение, а дотогава... мислете с главите си и не се поддавайте на манипулации. Стайнбек ли беше казал, че каквото и да ти говорят, става дума за пари? Мъдър човек!

* Горещо ви препоръчвам да изгледате филма The Road to Wellville, където ролята на смахнатия лекар се играе от Антъни Хопкинс  

Добави коментар

Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Хороскоп

Стрелец
23 ноември – 21 декември