Ето, че дойде ред на понеделнишката ни рубрика "От двете страни на масата". Не знаем дали я очаквате с нетърпение, но фактите са си факти - отново сме поканили много, ама много интересни гости на трапезата си.
Освен, че може да пише подробно и информирано върху темата за здравословния начин на живот, Ина има отговорно и специално отношение към храната. Консумира продукти, които я зареждат с енергия и сила и я подготвят за фитнес предизвикателствата, които си търси сама под дърво и камък. Месото пък е нейният редовен посетител в менюто :) Много си се обичат.
Що се отнася до Лилия, тя е нещо-като-вегетарианец още от началото на съществуването си. Точно така. От рождението си не се разбира с месните и млечни продукти. Но си има други любими храни, на които набляга редовно, с добър кулинарен усет.
И двете девойки имат какво да ви кажат за начина си на хранене, затова не губете време, а директно преминете в следващите редове:
***
Кои сте вие и какво най-често можем да открием в чинията ви?
Ина: Аз съм Ина и най-често в чинията ми може да бъде забелязана част от прасе, претърпяла термична обработка. Откриват се и разни зелени, червени и други растения, които дават завършен вид на цялостната картина. Арт композиция в чист вид.
Лилия: Казвам се Лилия, а за приятелите съм Лилс. Занимавам се с пиар или т. нар. връзки с обществеността. Винаги се храня с растителна храна и риба. Изключения няма. От сезонни зеленчуци до консервирани такива. Месо в моята чиния няма да откриете. Нито мляко или млечни продукти. Морски продукти консумирам поне два-три пъти в седмицата – риба, освен шаран, скариди, стриди, водорасли, октопод, калмари. Начинът на обработка е без значение – пържени, варени или задушени. Към любимата ми храна спадат зеленчуците, маринованата риба и пържените картофи.
Хапвам и от т. нар. бързи храни – фалафели, вегетариански бургери, безмесни палачинки и пр. Важното е да няма месо и млечни продукти (фалафелите ги ям без млечния сос), пържени картофи.
Харесвам част от яйцата – жълтъците. С прясно изцеден лимон и черен пипер са невероятни. Предпочитам черен хляб с ядки - орехи, бадеми, кълнове. Продават се в доста фурни под различни имена. Нямам против белия хляб, но не ми е вкусен. Сякаш ям хартия или нещо подобно. Заместители на месото нямам, защото не ми е необходимо.
Вегетарианец или веган – нямам представа какво съм. Харесвам определени храни и се придържам към тях.
Ина, сподели ни: кога и как откри любовта към месото?
И: Нямам спомен някога да не съм обичала месо. И храната като цяло, де. Като дете съм висяла пред печката и съм гледала през стъклото на фурната, задавайки досадния въпрос "Кога ще е готово?" през две минути... След това, като поодъртях, го заобичах още повече, защото вече не гледам на него с любов само заради вкусовите му качества, а и заради хранителната му стойност.
А колко време най-дълго сте били разделени с месото и как ти се отрази това?
И: Ко каза? Ко?
Лилия, ти от колко време не ядеш месо и защо избра безмесен хранителен режим? А защо си обърнала гръб на млечните продукти?
Л: Хранителен режим не поддържам, освен ако не е препоръчан от алерголога ми. Безмесен режим не съм избирала – така съм се родила. Месо и мляко не консумирам от раждането си и това не е съзнателно решение. Представете си как са реагирали родителите ми, бабите и дядовците, които са помагали при отглеждането ми. За щастие, детството ми премина в провинцията с разбираща и знаеща баба. Тя е забелязала, че съм от злоядите деца и не ям месо и мляко.
Впоследствие се оказа, че имам алергия към всевъзможни млечни продукти. Имаше период, когато се опитвах да консумирам месо и мляко, но не ми се получи. Този период продължи година-две като избирах за месното си меню основно пилешко, кренвирши, някакъв салам и телешко. Гарнирах месото с много люто - пресни люти чушки, мариновани, черен пипер, лук, чесън, лют червен пипер и пр. Вкусът на месото ме дразнеше и се опитах да го притъпя с въпросните люти подправки.
Имам доста лош спомен от детската градина. За наказание, че не искам да изям пилешката супа, някаква лелка (която вероятно е била изтормозена от лигави деца), ме накара да изям цяла метална купа с варена пилешка кожа.
Ще ни бъде любопитно да разберем повече за борбата ти с алергиите, разкажи ни:
Л: Борбата не е точно борба. По-скоро е дванадесетгодишен виц или начин на живот. От 9-10 годишна имам реакции към определени храни, медикаменти, упойки, растения. Близките ми се чудеха защо очите ми се подуват и сълзят, защо носът ми тече и се задушавам. Защо съм с уртикария (обриви), когато се разхождаме в планината.
А борбата е виц, защото започна с боядисване на косата в цвят "патладжан" за абитуриентския бал. Тогава все още не бях наясно към какво точно имам алергия и си закупих боя с амоняк. Амонякът, доколкото ми обясни лекарят, е "отключил" останалите алергии, към които съм била предразположена. А, да – спомням си, че разиграх сцена тип "тежка лична драма", когато ми забраниха млечния шоколад.
Алергиите ми са наследствени, а не придобити. Свикнала съм да не се храня с определени продукти от поне 11-12 години: мляко, млечни продукти и моркови, освен това не се лекувам с аналгетици, пеницилин, проявявам реакция и към никел и желязо (като метал, а не като елемент от хранителни продукти). За мой късмет, не харесвам млякото и хапвам само черен шоколад (обожавам сладко). Сладолед, например, никога не съм харесвала, въпреки че и него съм консумирала.
Добре, де, как компенсираш липсата на нутриенти в менюто си, ако смяташ, че има такава?
Л: Наличието или липсата на нутриенти не мога да установя сама. Единственото, което мога да кажа, е какво ми харесва и какво не. За количеството или липсата на хранителни вещества се допитвам до съответните специалисти. Да, понякога ноктите се чупят, косата пада повече от обикновено, кожата повяхва и пр. Но е невъзможно да установиш какви микро- или макронутриенти ти липсват без изследвания. Възможно ли е човек сам, чрез персонални догадки и изводи, да разбере кои витамини, минерали, въглехидрати, мазнини и белтъци му липсват? Ако да - лично ще му предоставя Нобелова награда.
Специално на мен – според последните ми изследвания (и според предишните) – нищо не ми липсва. И никога не ми е липсвало. Изследванията ги правя заради определени хора, които се грижат за здравето ми. Лично аз – нямам притеснения.
Ина, да те почнем и теб, а? Знаеш, към хранителния режим на такива като теб има много критики, било то на морална, екологична или здравословна основа. Как реагираш на тях?
И: Преди доста се жегвах и се чувствах длъжна да отговарям на подобни нападки, но вече са ми просто забавни. Нека всеки си гледа в чинията, дори там да има само кълнове.
Според теб, месоядството има ли здравословни предимства?
И: Безспорно. Или спорно, всъщност. Все още има хора, че и медици даже, които демонизират мръвката. Наситените и мононенаситените мазнини са най-безопасните мазнини, тъй като са химически стабилни, трудно се окисляват и съответно са нетоксични, дори в големи дози. Мастните киселини са основна съставна част на клетъчната мембрана и съдържат голямо количество мастноразтворими витамини. Винаги можете да си ги набавите и чрез шепа суплементи, но не е зле първо да се замислите защо се съдържат в "лошите" наситени мазнини. Също така в месото има холестерол – какво по-хубаво от това?
Всъщност, всички бозайници имат нужда от едни и същи нутриенти, но особеностите на храносмилателния тракт определят кои храни могат да осигурят тези нутриенти след преработка на храната. Преживните животни имат търбух. Там растителната храна ферментира и се трансформира в летливи мастни киселини, които добичетата ползват за гориво. За разлика от тях, хората не можем да ферментираме големи количества растителна храна и затова трябва да ядем неща, съдържащи нутриентите, от които имаме нужда – основно наситени мазнини, по-малко протеин и въглехидрати.
Имаш ли приятели вегетарианци/вегани и как се разбираш с тях?
И: Приятели нямам, но имам познати, с които се разбирам добре. Всичко е цветя и рози до момента, в който не се опитват да ми налагат своите принципи и морал.
А теб, Лилия, притесняват ли те негативни коментари относно храненето ти и как, като цяло, понасяш критиките към вегетарианската си същност? Имаш ли месоядни приятели и разбираш ли се с тях?
Л: Критики към начина ми на хранене не съм чувала. На хората, които тепърва ме опознават, им е странно, но не налагат своето мнение. Всичките ми приятели са месоядни. Дори има един-двама, които започват деня с наденички и пържени яйца. Разбираме се, защото сме приятели – нали приятелите са за това – да се разбират и подкрепят без значение колко са различни.
Давам пример и то пресен: избираме си малък ресторант, където не са и чували за вегетарианско меню. Получаваме си поръчките и останалите на масата ми отделят зеленчуците от техните поръчки и гарнитурата от пържени картофи. Да призная, това си е почти ежедневие.
Интересно ни е да разберем как ти се отразява вегетарианството в здравословно отношение?
Л: Ще бъда искрена – не съм се замисляла. Чувствам се супер по принцип (като не броим поленовата алергия и алергията към упойки). Както вече споменах, изследванията ми са ок. Когато се опитвах да ям месо, ми се доспиваше често, чувствах се все едно тежа поне 70-80 килограма, получавах лесно синини, тялото ми се пълнеше с вода (най-често в областта на колената и глезените, лицето).
Често ме питат за калция и плътността на костите. Е, трябваше да се образовам в тази посока. Нивото на калция ми е в нормални стойности. Интересното е, че когато ми изследваха вероятността за развитие на остеопороза (направих това изследване преди два месеца под натиск от познати - хората така и не разбират, че си ок, хахахахах), тя се оказа ниска, доста ниска. Реално, мляко не съм консумирала от 12 години (сериозно). А преди това – по една чашка кисело мляко (100-150 грама – по спомени) на два-три месеца. Прясно са ми давали до година-две. След това – не, защото отказите ми са били доста запомнящи се.
Да обобщим: правите ли си изследвания, за да сте сигурни, че не си вредите с хранителните си режими?
И: Не си правя изследвания. Не смятам, че е необходимо, при положение, че се чувствам добре, а зад начина ми на хранене стоят много прочетени нАучни публикации и изследвания, които ми се усмихват и ме успокояват, че следвам правилната посока.
Л: Преглеждам се профилактично на всеки 6 месеца, но не защото не консумирам месо и мляко. Профилактичните прегледи са част от здравната култура на всеки един човек. Отделен въпрос е кой се сеща и кой има възможност да ги прави.
Правя си пълна кръвна картина, изследване на хормоните, клинично – химични изследвания (тук се включва и холестерол), гинекологични изследвания, минавам през кардиолог, алерголог (в началото или края на декември), УНГ, очен лекар.
Опитвате ли се да налагате хранителните си навици на другите?
И: Не, всеки има глава на раменете си. Но съм минала и през това. Ако някой ме попита – отговарям. Ако не – просто си ям пържолата с масло и си гледам живота.
Л: Категорично не налагам каквито и да било навици на други хора. Всеки има свободата да се храни, с месо, зеленчуци, мляко, хляб и каквото още има в хранителната пирамида. Не е моя работа да определям менюто на другите или да налагам своите хранителни навици. И проповеди не чета. А ако някой започне да чете на мен – просто не го слушам.
Какво бихте ни сготвили, ако ей сега ви дойдем на гости?
И: Ми, баш сега бих ви направила ребърца с лимон, чесън и мед, шопска салата с малко ракия... Огладнях.
Л: Ще направя филе от лаврак на фурна с горчица, дафинов лист, зехтин и лимон. Зелената салата е задължителна, плюс краставици и портокалов дресинг (в моя портокалов дресинг добавям и малко лимон). Имам и охладено пиле, което ще напълня с топено сирене, гъби, кисели краставички, бекон – и го запичам. В крайна сметка – храна трябва да има и за месоядни и за вегетарианци (ако спадам напълно към групата им).
Искате да ви срещаме с още интересни персони? Няма проблем! Посещавайте ни по-често тук и във фен-страницата ни във фейсбук, няма да съжалявате.
Добави коментар