Ти си това, което ядеш

Науката има странната, но полезна склонност да се ровичка в хората, след което да им съобщава разни интересни неща, които те сами не знаят за себе си. Благодарение на това, тази пролет разбрахме, че всеки един от нас разполага с уникален набор от чревни бактерии. На тази база бяха разграничени три "ентеротипа" – нещо като кръвни групи, но не съвсем. По време на първоначалните изследвания не беше установена връзка между ентеротипа на един човек и неговата възраст, пол или националност. Съвсем наскоро обаче, беше публикувано ново проучване, според което типът на чревната ни флора има сериозна връзка с начина, по който се храним.

Първата част на изследването подлага на щателен преглед диетите и чревните бактерии на 98 души. Вследствие на това, участниците са разделени в две основни "бактериални екосистеми". Едната от тях се характеризира с преобладаващи бактерии от род Bacteroides, а за другата е характерен родът Prevotella. Учените откриват и представители и на третия ентеротип, за който специфични са бактериите Ruminococcus, но те са причислени към първата група за целите на изследването. Хората от ентеротипа Bacteroides се прехранват основно с протеини и мазнини от животински произход (отбор "Бутче", един вид), докато за Prevotella е характерна по-скоро консумацията на въглехидрати и фибри или с други думи – растения ("Ура!" за отбор "Черешка").

За втората част от експеримента са подбрани 10 доброволци от тип "Бутче". В рамките на следващите 10 дни половината от тях са заставени да се хранят по познатия им начин, докато другата половина има нещастието да получава единствено менюта, които са бедни на мазнини и богати на фибри.

inm.comЧревните бактерии, които участниците отделят на ежедневна база (няма да поясняваме как) се подлагат на анализ. Въпреки че към края на изследването в чревната флора на мъчениците от нискомазнинната група са настъпили значителни промени, нито един от тях не е успял да измени на ентеротипа си и да премине от страната на противниковия отбор "Черешка" (или Prevotella, понаучному казано).

Подобни данни, макар и твърде оскъдни за направата на някакви конкретни изводи, са отлична основа за провеждането на по-нататъшни и задълбочени експерименти. А на нас могат да послужат по-скоро като храна за размисъл в две посоки:

• Организмът ни вероятно е специфично адаптиран към настоящия ни хранителен режим. Ако това наистина е така, имаме още един аргумент против краткосрочните и контрастиращи с начина ни на живот диети. Такива например биха били плодово-зеленчуковите "разтоварвания" и постите за традиционните месоядци, и ударните нисковъглехидратни високопротеинови режими за свикналите с растителни източници на енергия. Видно е, че кратките периоди са крайно недостатъчни за пренастройване на чревната флора и периодичното й "разиграване" с неприсъщи за нея хрумвания навярно не е най-добрата идея от чисто здравословна гледна точка.

• Понятия от сорта на "Роден вегетарианец" може би не са изцяло лишени от смисъл. Възможно е обаче не това какви сме отвътре да определя хранителните ни предпочитания, а по-скоро естествените ни хранителни предпочитания да ни превръщат в това, което сме. В този смисъл, в дългосрочен план всеки може да стане такъв, какъвто си поиска, стига да прояви нужното постоянство в съответното направление.