Вероятно тези от вас, които се интересуват по-сериозно от тренировки с тежести, са чували популярното "No pain, no gain!”, което е възприето като философия и по нашенските зали. Това си е висша проява на мъжество и позналите истинска болка са най-силните, най-големите и изобщо най-, най- във всяко едно отношение. Закусват сурово месо, което преглъщат с туба бензин и после млади девици... но нека не се отплесваме!
Вероятно подобна фраза има резон дотолкова, доколкото единият от ключовете към палатката на прогреса е тренировъчният стрес. Това ще рече, че повечето наши занимания трябва да са достатъчно трудни, за да нарушат хомеостазата (т.е. равновесието) в организма ни и да го предизвикат да се адаптира. А трудността често се асоциира с болка.
За съжаление, много ентусиасти разбират подобни крилати изказвания твърде буквално и това е моментът, в който лоши неща се случват на иначе добри хора. Някои са склонни да си изпуснат 20-килограмов диск върху пръстите на краката, само и само да подобрят резултатите си. Боли те рамото? Не му обръщай внимание! Имаш контузия? Трай си в името на напредъка! Дори и да не доведе до влошаване на състоянието им, болката със сигурност действа в противоположна на желаната от тях посока. Защото, въпреки че я познават, много от тях не знаят какво представлява тя.
Болка наричаме неприятното сетивно и емоционално усещане, което изживяваме в моменти на същинско или потенциално увреждане на тъканите в нашето тяло. Обърнете внимание на думичката "потенциално". Мозъкът ни произвежда болка във всеки един момент, в който сме достатъчно неразумни да поставим тялото си в опасност от нараняване, за да може да предизвика действие в посока оцеляване. Ако сте се опитвали да пипнете нагорещен котлон или ютия с голи ръце, много добре знаете какви са последствията от това. Псувни, писъци и отстраняване на въпросните ръце от въпросния източник на топлина. Зачервяване, евентуално мехур. Защото болката ви служи като сигнал за действие преди да е станало нещо повече от зачервяване или евентуално мехур.
Всяко наше движение се контролира от мозъка и нервната система. Когато изпитваме болка, тя е в състояние да изземе волевия контрол върху мускулните ни движения. Тялото ни е по-загрижено за нашето оцеляването, отколкото за нашите фитнес-амбиции. Ако си контузим рамото, мозъкът ни ще започне да изключва мускулите около него, за да предотврати евентуално задълбочаване на проблема. По подобен начин е положението и с всички останали източници на болка. Каквото и болезнено нещо да ни се случи непосредствено преди, или в рамките на тренировката, то е в състояние да натисне неврологичните ни спирачки или дори да ни върне крачка назад в пътешествието ни към физкултурното величие.
Добави коментар