Вече съм напълно убедена, че представата на мъжете за бременността съвсем, ама съвсем не е реалистична. Даже никак :) Смея да го твърдя заради моя мъж, който преди известно време ми каза така:
"Ако аз бях "бременен", щях да плюскам като прасе, да трепя танкове по цял ден (в компютърната игра, разбира се), да се излежавам като цар и да щракам щастливо с пръсти". Точка.
Не, че някои дами не правят същото по време на онзи особен период от живота си, де. Ама това е в най-добрия случай (доколко е "добър" е предмет на доказване). Действителността, всъщност, не е такава в по-голямата си част, уви.
Моят мъж, а предполагам и голяма част от другите, не си дават сметка, че храненето може сериозно да бъде затруднено по време на бременност поради ред причини - гадене, стомашни "драми", риск от опасно повишаване на теглото и т.н., и т.н. Мачовците не знаят още (а може и да знаят, но да предпочитат да не мислят за това), че някои бременни повръщат почти до края, което е рядко здравословно състояние, но се случва на определени "късметлийки", и не могат да сложат и хапка в устата си, без това да не се размине с последствия в тоалетната чиния. За десерт, след второто тримесечие и по-нататък тежестта след хапване става доста натрапчива, поради простата причина, че коремът вече е по-голям, а храносмилателната система - "притисната и притеснена" от обстоятелствата, по-трудно се справя с преработването на храна.
Относно излежаването и щракането с пръсти, господата също могат да останат доста разочаровани, да не кажа - тотално разочаровани. Живеем в свят, в който жените работят, нали разбирате. И много от тях не спират да го правят до осмия месец. Е, разбира се, има и такива, които редовно си взимат болничен, вярно (лекарите в днешно време са щедри, казвам ви). Или такива, на които не им се налага да се трудят въобще... Но съм забелязала, че средностатистическата българка се доказва до последно, защото просто понякога няма избор :) Това предвидихте ли го, джентълмени? Преди да ми отговорите, нека ви кажа и друго: "мръхлясването" става трудно и във физически аспект. Болките в таза, в кръста и в гърба са някои от "екстрите", които могат да ви попречат да останете в хоризонтално положение дълго време и категорично да скапят мързеливите ви намерения. Безсънието също е често срещано явление в този период от съществуването, само да го отбележа и него. Бъдете готови да се ококорвате още в ранни зори, преди петлите, и да се въртите в леглото, но по-лошото - в капана на мислите си. От там няма измъкване :)
Thinkstock/GuliverТова не е всичко обаче. Има и редица
други "бонуси", с които мисля, че няма нужда да ви запознавам подробно, ако сте прочели всичко до тук, защото вече 100 пъти сте се отказали да бременеете, нали? Извинявам се, не съм искала да ви
разубеждавам, просто исках да направя представата ви малко по-реалистична.
Истината, мили мои, е, че да износиш едно здраво бебче никак не е лесна задача. Тя, естествено, би била еднакво трудна и за двата пола, просто ние сме тези, които са нагърбени с нея - дерзайте!
От друга страна (щото винаги има две страни на монетата), може би и ние трябва малко да се стегнем и да спрем да мрънкаме. Нещата не са чак толкова зловещи, колкото обичаме да ги представяме пред другите. Търпят се. И неразположението, и болките, и всичко.
Може би с преувеличенията си ни се иска да превърнем в подвиг нещо иначе толкова естествено и да повишим самоуважението си, един вид: "ти знаеш ли през какво минах?!". Но май не постъпваме правилно. Защото така плашим другите, бъдещите майки.
Истината е, че бременността е едно страхотно приключение, независимо от препятствията, които го съпътстват. От първото виждане на малкия човек на видеозона като миниатюрна точка в утробата, през първото чуване на сърдечния му ритъм, до първото ритане в корема... Нещата са толкова магически, нека ги изживеем все пак.
А вие, мъже, помагайте ни, а не омаловажавайте състоянието ни с танкове и ала-бала :) Нали помните какво са казали старите хора: на чужд гръб и... едно бебе е малко :) Или май не беше така поговорката...
Добави коментар