Да си изгубиш акъла от стрес

Да се "шашнеш" или "глътнеш читанката" са красноречиви изрази, който описват много точно състоянието на временно объркване, възникнало в резултат от различни типове външни дразнители. Въпросното състояние обикновено се характеризира с всички симптоми на стреса и много често е придружено от замъгляване на съзнанието и паметта.

Както сигурно вече сте отчели, след периоди на уплах, паника, мултитаскинг или твърде интензивна работа (като учене за изпит, например), възстановяването на ясни и детайлни спомени, свързани с тези моменти, може да бъде доста трудна работа.

Подобно явление е странно, тъй като в миговете на интензивен стрес ние развиваме физическа и умствена активност, която ни помага да изпълняваме задачите си със завидна бързина, точност и успех. Проблемът обаче идва с натрупването на негативи преживявания: колкото повече и по-често се натъкваме на стресови ситуации, толкова по-трудно възстановяваме потенциала на паметта впоследствие.

inm.comОбикновено загубата на памет след изживян стрес се проявява в две измерения – краткотрайно избледняване на паметта и трудност в процеса на запаметяване. Със сигурност всички ние сме изпадали в положение, достойно да илюстрира първия вид загуба на памет. Трябва да говорите пред публика. Поради огромния брой присъстващи, горещината в залата и вълнението от предстоящото събитие, в главата ви зейва огромно бяло петно и вие си гълтате езика.

Ако подобни случки са инцидентни, то те не представляват опасност за здравето ни и нямат лоши последствия, освен краткотрайното смущение, на което сме били подложени.

Вторият случай е доста по-сериозен. При него се наблюдават трудности при формиране на нови спомени. Той може да бъде дори свидетелство за това, че част от мозъчните ни клетки са мъртви, и то вследствие на непрекъснат стрес. Това звучи повече от стряскащо, но има своето научно обяснение. До него достигат още в началото на 80-те години на миналия век неврологът Робърт Саполски – понастоящем професор в Станфордския университет, и неговият тогавашен научен ръководител – Брус Макюън (Рокфелеровски университет).

Двамата учени решават да изследват ефектите на стреса върху мозъчната дейност, като за целта поставят няколко опитни мишки в условия на хроничен стрес. Саполски и Макюън, разбира се, предвиждат и една контролна група гризачи, които са отглеждани в нормални условия. След като изследват мозъците на отделните групи, те стигат до любопитни и стряскащи открития.

Мозъчните клетки на стресираните мишоци са забележимо по-малки в сравнение с тези на живеещите им на спокойствие събратя. Тук обаче не става въпрос за кои да е мозъчни клетки, а за разположените в една част на мозъка, наречена хипокампус. Тази зона е мястото, в което се осъществяват процесите на заучаване и запомняне.

Това откритие е било равно на революция за времето си, но ако само се замислите колко често забравяте неща, само защото сте претоварени с мисли за хиляди други неща, които крещят, че трябва да бъдат свършени веднага... ще осъзнаете сами, че влиянието на стреса върху всеки един аспект от живота ни е повече от огромно. Въпросът, както винаги, е: какво да направим, за да намалим присъствието му в ежедневието?