Ако си падате по сензационни заглавия, няма как да не ви е направило впечатление, че напоследък няколко издания писаха как пластмасата може да ви вдигне кръвното. Да, това е неоспорим факт, известен на абсолютно всеки, опитал се да отвори пликче с фъстъци (чипс, солети, царевични пръчици и всякакъв друг пакетиран джънк), без да изсипе съдържанието му на земята.
Сериозната истина обаче е, че голяма част от пластмасовите изделия, които използваме, съдържат химикали, известни още като фталати. Тяхната основна задача е да придаде мекота на пластмасата, но като вторичен ефект се явява и свойството им да влияят върху човешкото тяло. А конкретната причина за изтъкването на рисковете от фталатите беше едно изследване на близо 3 000 деца, публикувано преди броени дни в Journal of Pediatrics. То демонстрира, че хората на възраст между 6 и 19 години, които са били изложени на по-високи нива на конкретен вид фталат (DEHP), се отличават и с по-високо кръвно налягане.
Това в никакъв случай не е единственото изследване, което показва, че тези химикали могат да имат вредно въздействие върху здравето ни, но то е ценно с това, че разглежда голяма група от хора и свързва конкретен числово измерим симптом (кръвно налягане) с конкретен числово измерим показател (концентрация на DEHP в урината).
Дискусията по отношение на фталатите стартира още преди няколко години, когато бе установено, че тези от тях, които се характеризират с ниско молекулярно тегло (DEHP, DBP, BBP), могат да причинят смущения в хормоналната секреция и да станат причина за преждевременно навлизане в пубертета при момичетата и намаляване на броя на сперматозоидите при момчетата. В един миналогодишен доклад на СЗО се изказва загриженост за влиянието на фталатите върху хормоните, особено при децата, и се насърчава провеждането на допълнителни изследвания, целящи да оценят потенциалния ефект на химикалите върху наболели проблеми като диабет и ХРНВ (синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност).
В Европейския съюз DEHP, BBP и DBP са забранени за влагане във всякакви играчки, а DINP, DIDP и DNOP не могат да се използват при производството на малки играчки, които могат да бъдат лапнати. Това обаче не се отнася за опаковките, използвани от хранително-вкусовата индустрия, както и за останалите пластмасови изделия, които ни заобикалят. Ето защо винаги е препоръчително да избирате продукти, които се предлагат непакетирани и да съхранявате храната и напитките си в стъклени (или поне метални) съдове. С особена сила това важи за продукти, които подлежат на претопляне в микровълновата или за такива с високо съдържание на мазнини, киселини и алкохол (мазнините, киселините и алкохолът по-лесно влизат в реакция с пластмасата).
По това време миналата година пък едно изследване на Карлстадския университет установи, че децата могат дори да вдишват и да абсорбират през кожата си фталатите от ламинирания паркет вкъщи. У нас поне все още има достатъчно много домакинства, които различат на дървени и керамични подови настилки.
С две думи – долу фталатите! Или поне настрана. За гръмки лозунги от нас – цъкнете тук.
Добави коментар