Ех, телесни течности! Твърде гнусни и дваж повече любопитни. За да бъда в крак със сезона, съм избрал да ви занимая със сополите, които и без това ще ви занимават със себе си с настойчивост, обратнопропорционална на атмосферните температури.
Но къде са ми маниерите?! В културната научна литература няма да срещнете понятие като "сополи". Там се говори за мукус. На първо място трябва да знаете, че мукусът е ваш приятел. Данните за секрецията му при здрави хора са противоречиви, но това е разбираемо, предвид трудностите при неговото измерване. Докато едни автори приемат, че обемът му е от 10 до 100 милилитра, други цитират стойности от 0,1 до 0,3 милилитра на килограм телесна маса. В случай, че ви интересува, сополите са съставени от 95% вода, 2% гликопротеини, 1% протеини, 1% мазнини и 1% неорганични йони. Много от протеините са вещества с антимикробно, антиоксидантно и антипротеолитично (възпрепятстващо разграждането на протеините) действие.
При нормални обстоятелства (тоест, когато не боледувате) носният секрет е част от системата, служеща за пречистване на въздуха, който вдишвате. Въпросният въздух се завихря в носната кухина и се затопля, а всички прашинки и други недружелюбни частици, постъпили с него се полепват по застланата с мукус епителна тъкан на носоглътката. Съвсем неслучайно епителните клетки разполагат с реснички, които буквално замитат тези натрапници към фаринкса. На научен език това действие се нарича мукуцилиарен клирънс и стандартно завършва с постназално стичане, което е възпитаният начин да ви уведомя, че редовно си гълтате сополите (вж. карето "Повече за").
inm.comОписаният механизъм за съжаление не дава стопроцентова антивирусна защита, т.е. човек и добре да
живее, понякога се разболява. В подобна ситуация мукусът влиза в режим на хиперсекреция в опит да ви отърве от виновника за вашите несгоди. Понякога успява или поне се справя със задачата да ви
гарантира (почти) безпрепятствено дишане. Друг път се проваля и тогава носът ви се запушва, синусите ви се инфектират и вие започвате да звучите като канализационна система, проектирана от хомяк с
трепанация. В допълнение, иначе прозрачният ви мукус придобива нежно жълт или дори романтично зелен цвят, с които да декорирате милиони бели кърпички. Апропо, зеленото се дължи на съдържащия желязо
ензим миелопероксидаза, който се секретира от белите кръвни телца в опит за унищожаване на вируса или бактерията.
inm.comКолкото до въпроса откъде идват всичките тези сополи, трябва да знаете, че произвеждащите ги жлези
(субмукозни жлези и чашковидни епителни клетки) извличат суровините най-вече от кръвта, за която и вие си знаете, че е доста. Тези субстанции (предимно вода, както вече споменахме) дифузират през
стените на капилярите и рано или късно се озовават или в гърлото ви, или в носната кърпичка.
Не на последно място, може би ще ви е интересно да научите, че в научните списания се появяват и статии, които изследват ефекта на пилешката супа върху скоростта на носния мукус. Резултатът е, че въпросната чорба наистина има ускоряващ ефект, което е солидна подкрепа на поверието за лечебните й сили. Тук сериозна роля играе вдишването на горещите пари, които, освен, че разширяват кръвоносните съдове и допринасят за свръхсекрецията, втечняват мукуса, т.е. увеличават неговия вискозитет. Добавете две щедри лъжици лют червен пипер и си имате рецепта за едно малко носно цунами.
Добави коментар