Краткият отговор е в подзаглавието. Не сте ли доволни? Е, в такъв случай ще ви се наложи да прочетете дългия. Да видим защо човечеството е надарено или напротив – прокълнато, със свойството да излъчва онази закачлива смрад. Едно време в училище се въртеше лафчето, че причината се криела в обстоятелството, че краката излизали от задника. Е, днес ще ви успокоя, че не е така. Тоест, те наистина си излизат оттам, но не това ги кара да вонят.
Карат ги бактериите. Или по-точно – бревибактериите. Тези типчета виреят съвсем безнаказано по човешката кожа, като това се случва особено успешно по места, където е топло и влажно. Като например... като например... а, да – потни крачета! По време на развитието си те нагъват разни неща като мастни киселини и аминокиселини (собствената ни мазнина и плът, ако трябва да бъда съвсем конкретен) и ги превръщат в едни съединения, познати като S-метил тиоестери. Именно те са онова, което превръща непраните ви чорапи в биологично оръжие за масово унищожение. Те са и някои от организмите, които се използват при зреенето на някои видове сирена.
Но, за да не ви оставям само по чорапи, така да се каже, ще ви споделя още благоуханна информация. Тя касае телесната миризма като цяло. Знае се, че голяма част от феромоните, които отделяме, нямат аромат. Отново с помощта на бактериите обаче, други компоненти на нашата пот се превръщат в крайно неприветливи субстанции. Това донякъде е причината за това всеки да разполага със своя собствена запазена марка мирис – хората си развъждат различна по състав и численост флора.
Коринбактериите ядат мастни киселини и произвеждат бутирична киселина, която е основен фактор при формирането на недотам привлекателната миризма на потта. Стафилококите епидермис пък отделят изовалерианова киселина, което ни връща на темата за млечните деликатеси, тъй като същата се намира и в някои видове смрадливо сирене.
Има и пропионибактерии. Те обитават каналите на потните жлези и, общо-взето, там се забавляват посредством разграждането на аминокиселини и превръщането им в пропионова киселина. Вие обаче не се забавлявате, защото въпросната киселина има много сходна химична структура с оцетната киселина. Затова понякога имате естествената наклонност да воните все едно сте станали жертва на бурен ферментационен процес.
Размириса ли се вече? Оставям ви в потните прегръдки на една смрадлива песен:
Добави коментар