Не знам за вас, но в моето обкръжение всички се женят. И не само. Все повече от приятелите ми се решават да станат родители, което... е наистина страхотно!
Да, бе, да, знам, че е така. Нещата се променят, когато бебето се настани вкъщи :) Купонът свършва, проблемите започват, нощите стават дни и т.н., и т.н.
Но какъв е смисълът на живота, ако не си направиш собствено семейство, м? Свое си. За което да се грижиш, на което да се радваш, с което да споделяш хубави и вълнуващи мигове, че дори и лоши. Въпросът е риторичен, сещате се.
В духа на тези размисли, реших да ви срещна с една моя много добра приятелка, която по професия е акушерка. Тя се казва Таня и е страхотна мадама, която искрено се радвам, че познавам.
Честно казано, ако тръгна да създавам "нов живот" скоро, тя ще една от първите, към които ще се обърна. Ще разберете защо, ако прочетете интервюто, което спретнахме двете, макар и във виртуалното пространство.
***
Здрасти, Танче! Разкажи ми: как избра професията на акушерка? Смяташ ли, че за нея трябва да си, малко или много, предопределен?
Моят избор да стана акушерка не е толкoва, как да го кажа, красив като от роман. Учих във ветеринарен техникум и, след като от ранна възраст бях "обградена" от медицина, логичният избор за продължение на образованието ми бе именно тя, а пък и наистина най-много ми се отдаваше.
Разбира се, не сметнах за необходимо да положа истински усилия, за да се подготвя, и не ме приеха. Като един прагматичен човек обаче, реших да се запиша да уча за акушерка и евентуално да се пробвам пак в медицината.
За щастие, след първата година си харесах избора. Радвам се, че не избрах да съм медицинска сестра, защото колкото и милосърдна да се води сестринската професия, истинско милосърдие и съчувствие можеш да получиш от една акушерка. Това не го казвам само, защото аз съм такава. Вече съм се "сблъсквала" с много сестри и смело мога да застана зад думите си. Разбира се, винаги има изключения и от двете страни.
Та, както и да е, реших че трябва да завърша нещо докрай, а пък каквото ще да става, и не кандидатствах повече. Така си останах акушерка, но си обичам страшно много работата и си я работя много добре, колко съм скромна :)
Кое е най-трудното в професията ти?
Когато започнах, много добре знаех за какви заплати става въпрос и какви са условията на труд, но това нещо страшно много ми се отдаваше и аз, в името на науката, приех участта си :) (Под секрет: има моменти, в които съжалявам, че не се постарах достатъчно).
Иначе, една акушерка може много повече от това да работи в болницата, но в днешно време е страшно зависима от лекаря като институция. Може би не можеш да ме разбереш, но и аз не мога да ти го обясня много ясно :) Мисля, че това е най-трудното в работата ми - борбата за независимост.
Болно ми е също така, че жените са с толкова промити от лекарите мозъци. Те вече не смятат, че акушерката е медицинско лице, към което могат да се обърнат за помощ. Смятат че тя - акушерката, е част от обслужващия персонал, нещо като санитарка с медицинско образование. Просто неуважението и недооценяването ни от пациентките много ме засяга, защото една акушерка би обяснила, поговорила и обърнала по-голямо внимание на жената от един лекар.
Важното е, че акушерките не се предават толкова лесно и винаги си вършат работата с любов към жената и детето. В нашата професия, ако нямаш любов, която да можеш да даваш, няма как да ти се отдава, а когато намериш и обратната връзка... няма такова удовлетворение от работата ти! Може да звучи пресилено, но която и акушерка да попиташ, независимо дали е в София, в Габрово, в Стара Загора, ще ти каже същото.
Като човек, който е от другата страна, какво ще кажеш за професионализма на българските лекари, специално в родилното отделение?
Какво да ти кажа - има старшно добри специалисти и страшно недобри :) Лошото е, че всички взимат пари, хахаха. Иначе, акушерството и гинекологията в България, поне според мен, са на доста високо ниво и продължават да се развиват със страшна сила. Това е една от специалностите в медицината, за която няма недостиг на кадри, което е и една от причините за доброто ѝ състояние.
Какво смяташ за ражданията в домашни условия: "за" или "против" ли си?
За ражданията в домашни условия не съм съгласна особено много. Живеем в 21-ви век и би било доста грозно, ако бебето или родилката починат само, защото се опитваме да стигнем американците. Има си начини, трябва да има готов екип, който да реагира адекватно и своевременно - по света така го правят.
За съжаление, в България под "домашно раждане" се има предвид това бременната да си лежи вкъщи и по някое време да започне да ражда - мъжът ѝ държи ръката, тя вика някоя дула или баба-акушерка (защото трябва да си много смела работеща акушерка, за да отидеш сама за нечие раждане) и след като се роди бебето, може да го заведат в болницата. Ако раждането вкъщи е добре организирано, уведомена е съответната болница, има необходимите пособия за нормалното му протичане, тогава съм съгласна сама акушерка да води раждане у дома, защото тя е достатъчно квалифицирана да го направи. Ако някое от тези условия обаче липсва, а при нас със сигурност ще е така, по-добре жената да си ходи в болницата.
Дай три съвета на бъдещите родилки. Как да се подготвят за голямото събитие?
Бъдещите родилки трябва много добре да се подготвят за това какво представлява раждането и къде искат да им се случи. За тази цел има курсове за бременни и т. н. Второ, да бъдат много позитивно настроени за събитието, то не е страшно и болезнено, а е вълнуващо и малко болезнено. И трето, мисля че първите две са изчерпателни.
Ако имаше тази възможност, какво би променила в начина, по който се ръководят и организират ражданията у нас?
Бих искала да има във всички градове, не само във София, т. нар. родилна стая, т. е. стая, в която бременната остава сама или с някой неин близък, докато тече раждането. Акушерката и лекарят наблюдават жената периодично и накрая тя си ражда в същата стая, която, нека уточним, пресъздава домашни условия. Така всичко е красиво, прекрасно и по-малко стресиращо.
В САЩ е много актуално бащата да присъства по време на раждането. Какво смяташ за тази практика?
Бащата присъства на раждането не само в САЩ, а от поне 4-5 години и в България, при желание от негова страна. Не мисля, че е някакъв проблем - щом е решил, че иска и може да издържи. Но, лично аз, не смятам, че за един мъж това е лицеприятна гледка и не бих искала бащата на моето дете да присъства на раждането :).
Ако мъжете бяха тези, които раждат... (довърши изречението, както ти хрумне)
Ако мъжете бяха тези, които раждат, щяха да станат изчезващ вид!
Как си почиваш от работата?
От работа си почивам, както всички си почиват - излизам с приятели, пътуваме по разни места и така, нищо особено.
Пожелай нещо на тези, които искат да създадат семейство, ама доста ги е страх.
Смятам, че семейство не се създава като "айде да си направим фейсбук :)". Обикновено то става от самосебе си. Хората, които ги е страх да "създадат семейство", вече са го създали, но всъщност ги е страх да си го признаят. Та, нека се огледат малко и ще видят, че въобще не е страшно, всичко е въпрос на гледна точка. Да имаш семейство, деца, не означава, че светът е свършил, напротив, сега започва. Просто сменете гледната точка!
Искате още интервюта с интересни хора? Ако е така, станете ни приятели във фейсбук, ще го приемем като символ на добра воля.
Добави коментар