Животът означава ритъм! А физическата, умствената или емоционалната болка ни вадят от този ритъм и ни превръщат в разстроен инструмент, чиито "звук" представлява тъга, депресия, болест. Основната характеристика на болестите е нарушението на баланса вследствие на блокирани енергийни потоци.
А дишането е основният метод за коригиране на този дисбаланс. Дълбокото и ритмично дишане ще помогне на тялото ви да се самоизцели. Добрият дихателен процес осигурява кислорода, необходим на всяка клетка, всеки мускул, всяка кост и всеки орган на нашето тяло. Когато дори само една част от нас изпитва болка, то цялото ни тяло страда от липса на равновесие.
Страхът кара тялото да се напрегне – спонтанна реакция на необходимостта да побегнем или да влезем в битка. И така, изправяме се пред двуфазен процес – страхът поражда напрежение, а напрежението подсилва болката. Интуитивната стратегия, използвана от добрите родители спрямо плачещите или задъхващи се малки деца "да си поемат дълбоко дъх" и "да се успокоят", е изключително показателна.
Пристъпите на паника също включват задъхване или повърхностно дишане. Но ако успеем да помогнем на засегнатия индивид да насочи вниманието си към дишането си, то това със сигурност ще снижи нивата на неговата тревожност. Вижте как.
1. Седнете удобно (но без да се изгърбвате) с отпуснати, а не кръстосани крака и ръце. Отпуснете цялата си тежест на стола или пода под вас. Бавно затворете очи. Насочете вниманието си към носа и си представете как би могъл да изглежда въздухът, докато навлиза в него. Проследете пътя му надолу към белите дробове, наблюдавайте го как се завихря, а после как тръгва нагоре и излиза. Докато излиза, си кажете, че така той отнася напрежението, болките и болестите ви далече, далече. Посветете на упражнението една–две минути.
2. Насочете вниманието си към центъра на корема. Представете си, че там има малка дупчица, през която дишате. Визуализирайте навлизането на кислорода през нея, завихрянето му в центъра на корема, после в кръста, в областта на гениталиите и накрая излизането му навън. Посветете на упражнението още една-две минути.
3. А сега се фокусирайте в една точка към центъра на гърдите, близо до сърцето си. Представете си една вратичка там, която бавно се отваря. При вдишване насочете въздуха към гърдите и горната част на тялото, както и към сърцето. Наблюдавайте как се завихря потокът и как отнема цялото ви напрежение, докато излиза. Посветете и на това упражнение една-две минути.
4. Вниманието ви вече се пренасочва към центъра на челото ви. Започнете дишането си оттам, като освободите напрежението на всички лицеви мускули и изчистете негативните мисли от съзнанието си. И на тази част посветете една-две минути.
5. Повторете същата процедура и с други части на тялото си, които, макар и неспоменати досега, са център на вашата болка. Дишайте от дланите на ръцете си, от върховете на пръстите си, от коленете си, от основната част на гръбнака и т. н.
6. А сега започнете да дишате с всяка клетка на тялото си. Нанесете заключителния щрих на въображаемата си картина. Дишайте естествено. Започнете да се протягате и бавно отворете очи. Обърнете внимание на усещанията в тялото си и на всяка промяна в дишането.
Добави коментар