Хора, не забелязвате ли как липсата на концентрация води до по-нататъшна липса на концентрация? Ами, не знам как го постигаме, но просто обичаме да забравяме. Много често нашата разсеяност е свързана с нежеланието ни да внимаваме, когато правим нещо. Правим (уж, де), каквото трябва, пък да става, каквото ще, ама буквално.
Нещата стават както си щат, а ние си забравяме ключовете на автогарата, мобилния телефон в офиса, пропускаме рождения ден на майка си... Такива случаи вече са синдром при доста младежи. Аз съм една от тях. Поради тази причина, реших да споделя опита си с вас. Дано той помогне поне на някого да си "спомни" къде му е главата
Ние тичаме в една посока, а Мозъкът ни тича в друга. Понякога причината за забраванството е чисто и просто голямо умствено или психическо натоварване. Ако случаят е такъв, мозъкът търси начин да се разтовари, като отказва да отговаря на по-нататъшни команди.
inm.com Случва се
дадена работа да продължава часове, дни или месеци. Но резултатът е, че след като я приключим, не желаем да се занимаваме с нещо подобно в скоро време. Не бива да се сърдим на главата си, че иска
отдих. Трябва просто да й дадем почивка, ако сме я подложили на стабилно натоварване.
И докато отмаряме, можем да повтаряме на глас: "Не си забравяй печката включена. Изведи кучето. Обядвай". Да разговаря със себе си за някого може и да изглежда смешно, но на мен ми помага. Колкото повече си мърморя на глас, толкова повече свиквам да не забравям.
Втори вариант е доброто старо записване. Записвайте усърдно всичко, което трябва да свършите, преди да сте забравили какво е то. След това, разбира се, не забравяте, че сте си записали. Има подобни случаи, но вие не сте сред тях! Вярваме го.
Винаги е хубаво да "отпушите" паметта с физическо натоварване. Дали ще предпочетете танци, вдигане на тежести, или спаринг, спортът ще ви разтърси с малко полезен стрес, ще намали затормозеността в ума и ще ви раздвижи, естествено. Какво по-хубаво има от свободното движение, все пак?
Ако отново сте забравили да отидете на среща... поговорете с приятеля, който е бил така добър да ви чака достатъчно дълго време. Помолете го да ви напомня за поетите от вас обещания. Да бъде ваш съдник и да ви съветва, за да се чувствате отговорен и пред него. Освен това, вашите приятели са и хората, които открай време се занимават с вашето качествено разтоварване. Редовното общуване с тях би трябвало да ви напомня, че те вечно ви чакат на някоя спирка. Не ги разочаровайте :)
Отстранете всички странични занимания, които ви разсейват по време на работа – слушането на музика, гледането на телевизия, продължителните разговори по телефона, ненужните разходчици до хладилника. Ако разсейващите ви фактори са други, е добре да ги откриете и отстраните, когато се опитвате да свършите нещо. Може да ви е трудно, но пък ще останете фокусирани.
Нека не забравяме, че много често вършенето на няколко неща едновременно ни пречи да се справяме качествено с работата. Ако едно важно нещо остава на заден план заради друго, е редно да разделим задълженията по важност и да се справим с по-належащите. Понякога не ни се ще да отлагаме дадена задача, но пък е по-добре, отколкото да прегряваме от стрес.
Ако вие сте открили друг начин да се справяте с разсеяните си глави, ви молим да го споделите с нас. И нека концентрацията бъде с вас!
Добави коментар