Мозъчни вълни за начинаещи: Серотонин

Щом ще си говорим за химикалите, които ежедневно прескачат между нашите неврони, просто няма как да не обърнем подобаващо внимание и на серотонина. Не за друго, ами защото изглежда сякаш той е свързан с абсолютно всичко, протичащо в мозъка ни. И въпреки това, до момента науката не е успяла да идентифицира процес, който да се контролира изцяло от този невротрансмитер.

Огромната част от серотонина (или, ако искаме да бъдем още по-засукани, 5-хидрокситриптамина, който ще наричаме за кратко 5-HТ) се намира в стомашно-чревния тракт и в централната нервна система. Доказано е, че той играе важна роля при регулирането на разни привидно несвързани неща като гняв, агресивност, телесна температура, настроение, сън, повръщане, гадене, сексуалност, апетит, дишане, сърдечен ритъм и памет. Интересно обяснение защо е така може да се потърси в теорията, че серотониновата секреция служи да регулира поведението ни взависимост от това дали имаме достъп до ресурси, т.е. храна. Може би неслучайно по време на хранене се произвежда серотонин, който има апетитопотискащ ефект.

inm.comОт чисто еволюционна гледна точка достъпът до енергия винаги е бил свързан и с мястото на индивида в социалната йерархия и способността му да се конкурира с другите. Поради тази причина се смята, че 5-НТ зависи не само от непосредствената консумация, но и от положението ни в обществото. Различни изследвания с животни и хора демонстрират, че доминиращите индивиди се характеризират с по-високи нива на този невротрансмитер. В момента, в който водещото място им бъде отнето обаче, техният серотонин рязко се понижава. Още по-интересното е, че изкуственото му завишаване при някои животни намира израз в много по-доминантно поведение, което им дава конкурентно предимство при социализирането в групата и повишава шансовете им да застанат много по-нависоко в нея.

От всичко това става ясно, че нивата на серотонин в тялото не са константни. От една страна, те са различни при различните хора, а от друга - варират при всеки един от нас под влияние на околната среда и диетата.

Тук трябва да вкараме в употреба и думата триптофан. Триптофанът е незаменимата аминокиселина, от която организмът ни си произвежда серотонин. Тя се съдържа най-вече в храните от животински произход (месо, яйца, млечни продукти). Съществуват и някои много добри растителни източници като тиквеното семе, сусамът и соята, но там, за нещастие, се съдържа и фитинова киселина, която пречи на усвояването на триптофана.

inm.comТова усвояване изключително много зависи и от някои други фактори, като наличието на слънчева светлина, например. Затова и през зимните месеци нивата на серотонин в мозъка намаляват. Все още не е ясно каква е еволюционната логика, която се крие зад това явление, но една възможна причина е ограниченият достъп до храна през този сезон. Тогава се наблюдава и характерно изостряне на апетита (стимула за търсене на енергия) и понижено настроение, за което знаем, че също се влияе от 5-НТ.

Във връзка с последното, много хора погрешно смятат, че храните, богати на триптофан, "повдигат духа". Всъщност, те по-скоро могат да го "нормализират". За разлика от допамина, където обилната секреция се свързва с още повече щастие, серотониновите нива могат да влошат настроението, когато са ниски, но едва ли могат да доведат до свръхнастроение, ако бъдат завишени над нормалните. Освен това никога не можем да бъдем сигурни, че приемът на тези храни ни гарантира производство на 5-НТ. В тях фигурират и редица други аминокиселини, които се конкурират за усвояване с триптофана. И тъй като последният е в доста по-малки количества от тях, той обикновено влиза ролята на малцинството в автобуса, който пътува към мозъка, така да се каже.

Всичко това е така, стига да приемаме храна, която е бедна на въглехидрати. В противен случай нещата стават още по-сложни. Тогава имаме завишена секреция на инсулин, който, наред с разни други неща, отговаря и за "извозването" на аминокиселините от кръвта към мускулите. За разлика от другите аминокиселини обаче, по-голямата част от триптофана се транспортира в кръвообращението от един протеин с името албумин. Можете да си го представите като звукоизолираща капсула, в която зовът на инсулина не се чува. Така триптофанът остава в кръвообращението и получава удоволствието да се нареди първи на оредялата опашка за мозъка, където може да бъде преобразуван в серотонин. Проблемът с тази схема е, че твърде честите инсулинови пикове могат в дългосрочен план да доведат до разни неприятни състояния като инсулинова резистентност, затлъстяване и диабет.

Тук бихме могли да продължим да ви разказваме как ниските нива на серотонин често водят до най-различни депресивни състояния и изблици на агресия, но няма да го направим, защото предпочитаме да говорим за здраве, отколкото за болести. А формулата за здраве винаги е била една и съща, независимо дали си говорим за невротрансмитери, хормони, антиоксиданти или нещо друго. Яжте хубава, естествена, храна, наспивайте се, спортувайте и не пропускайте да излагате тялото си на слънчева светлина.