Тази статия не е част от някакъв коварен заговор да изпъстрим заглавната страница със снимки на сетивни органи. Тя е опит да хвърли малко повече светлина върху скритите в нашите носове тайни. Не, не онези тайни, до които се стига с ровичкане и стават на топченца – тях всички си ги знаем. Четете сега въведението:
Може би знаете, че всяко едно от очите ни възприема околния свят по различен начин. Сборната стереокартина, която получаваме от тях, ни дава усещането за дълбочина. Звукът пък пристига до ушите ни по различно време (макар и с минимална разлика) и така разбираме в коя посока се намира неговият източник. Това, което не знаете обаче, е, че всяка от ноздрите ни усеща различни миризми.
Голяма част от обонянието ни се дължи на т.нар. обонятелен епител, разположен в дъното на носната кухина. Там лигавицата е със специфичен жълтеникав цвят и съдържа множество мирисни клетки. Тя е богата и на жлези, отделящи слузен секрет, който поддържа зоната влажна. За да се усети миризмата на дадено вещество, неговите ароматни молекули трябва да достигнат до лигавицата, да се разтворят в нейната влага и оттам да възбудят обонятелните клетки.
Една от малките тайни на носа е, че той не диша равномерно през двете си ноздри. Това за първи път е описано от немския ринолог (носен специалист, грубо казано) Рихард Кайзер през 1895 г., но и до ден днешен е леко спорен въпрос. Обонятелният ни орган разполага с еректилна тъкан от вътрешната си страна (същата, с която могат да се похвалят и половите ни органи). По всичко личи, че при болшинството от хората тази тъкан има свойството да се подува в едната ноздра, докато спада в другата. По този начин през единия канал започва да преминава много по-обилен въздушен поток в продължение на 40 минути до няколко часа. След което има смяна на ролите.
inm.com
Целият този процес се нарича носен цикъл и се регулира от автономната нервна система – същата, която отговаря за сърдечния ни ритъм, храносмилането и разни други неща, които не подлежат на съзнателен контрол от наша страна. Това е и причината, поради която по време на хрема почти винаги сме "задръстени" само от едната страна. Тогава просто разполагаме с много повече слуз в носната кухина и когато едната ни ноздра се стесни, тя се запушва. После се отпушва само, за да предаде щафетата в съседство. Може би ви е правило впечатление, че ако в такъв момент легнете настрани, не след дълго ще се запуши страната, на която лежите. Дълго търсих някакво смислено обяснение защо това се случва, но единственото, което успях да открия, бе, че в гръдния кош и таза имало някакви сензори за ориентацията на тялото в пространството. При всички положения изглежда, че посоката, в която лежим, може да повлияе на носния ни цикъл. Дори съществува теория, според която регулярно променяме позата си насън заради въпросния феномен.
Но да се върнем на обонянието. Съществуват два основни вида ароматни молекули, които могат да се приземят на обонятелния ни епител. Едните се разтварят бързо, а другите – бавно. Вторите могат да бъдат усетени най-добре, когато въздушният поток в ноздрата е бавен, тъй като това им дава време да се абсорбират в слузния секрет. Бързоразтворимите, от своя страна, имат интерес от бърза струя въздух. Тя им помага да се разнесат на по-голяма площ върху обонятелния епител и по този начин да стимулират мозъка в по-голяма степен.
inm.comТази
особеност стои в основата на една от теориите защо съществува подобно нещо като носен цикъл. Според нея имаме интерес двете ни ноздри да са с различен дебит поради простата причина, че така
придобиваме "стерео" обоняние и възприемаме околния свят много по-пълноценно.
Носният цикъл изглежда има значение и за профилактиката на носа в качеството му на въздушен филтър и овлажнител. Променливото стесняване позволява на едната ноздра да си почива, докато другата работи и така я предпазва от изсъхване, напукване, кървене и други трагедии.
В заключение няма как да не спомена едно изследване от 1994 г., според което дишането през лявата ноздра дава приоритет на дясното мозъчно полукълбо и обратното. След като знаем, че лявата половина от сивото ни вещество е "логичната" а дясната - "творческата", бихме могли да си въобразим, че с една тапа за нос ще постигнем невероятни мисловни резултати според ситуацията.
Добави коментар