Поеми отговорност

Все по-често чета мнения на "учени" и "експерти", които ме убеждават, че ако имам проблем с теглото си, той... не винаги зависи от мен. О, чудесно!

Виновни са бавният ми метаболизъм, строгите ми диетични опити, неправилната ми тренировка, некомпетентността на личния ми лекар, гените, разбира се, и още куп подобни фактори, които просто ми се случват.

Излишните ми килограми нямат нищо общо с това, че ям по половин кутия сладолед наведнъж, най-сериозното ми движение е 30-минутна разходка и няколко коремни преси (не всеки ден), и пия хапчета с повод и без повод.

Да, толкова е облекчаващо да не носиш отговорност за небрежното отношение към здравето си! Има други виновници за твоето прецакване, на които не им пука, че искаш да се чувстваш добре в кожата си и да изглеждаш по абсолютно същия начин...

Ооо, я да вземете да ... (пронизителен цензуриращ звук и 100 червени точки), ако обичате! Кога стана здравословно да се извиняваме с щяло и нещяло за мързела и липсата си на воля? И кога почнахме да се самозаблуждаваме, че по независещи от нас причини се превръщаме в отпуснати мастни образувания? Всъщност, личното ни отношение към самите себе си е определящо и така трябва да бъде:

• inm.comВсеки от нас има минимум един колега (полът няма значение), който винаги има сандвич/пица/десерт/нещо подобно на бюрото си и то не е приготвено у дома. Подобни храни се усвояват прекрасно, независимо от темпото на обмяната на веществта в телата им. И не съм забелязвала досега някой насила да натъпква лакомства в нечия чужда уста...

• Постоянно виждам хора, за които "тренировка" е еквивалент на задъхан спринт след автобуса в рамките на 30 секунди. Или на некоординираното размахване на крайници с неясна цел във фитнеса, което трудно може да се опише. Последната картинка най-често е в резултат на незнание и липса на желание за търсене на професионална помощ. И пак опираме до отношението към себе си – 50-минутна разходка навън винаги е от по-голяма полза за тялото от поредния епизод на телевизионния сериал/риалити.

• Да, има и лекарства, които водят до напълняване, но те се предписват при доста сериозни заболявания (диабет, високо кръвно налягане, чернодробни проблеми и др.) и в никакъв случай – безразборно. Мисля, че само противозачатъчните се раздават по-масово на жените, но това е съвсем отделна тема и отново е въпрос на личен избор. Така че да обвиняваш лекаря си, че пълнееш, ми се струва несериозно в общия случай. Поне у нас.

• Ако ще обвинявате гените и наследствеността си за мъчителната комуникация с кантара, по-добре спрете. Първо, генетичният профил на човешкия организъм и значението на всяка брънка в него все още се изследват и това ще продължи доста дълго. Второ, няма красноречиви доказателства в полза на твърдението, че това, което са завещали родителите на тялото ни, е определящо за него през цялото ни съществуване. Напротив - имаме десетки примери, които показват, че наследствеността е преодолима до голяма степен.

Е, не можем да подминем факта, че има заболявания, чиито симптом може да бъде рязкото напълняване в определени зони от тялото. Освен това, с напредване на възрастта метаболизмът наистина се забавя, пък и настъпват необратими хормонални промени, които могат да предизвикат повишаване на теглото. Към това ще добавим още, че има много заболявания, които се предават по наследство и наистина са неизбежни.

Обаче наблюденията ни показват, че когато човек поддържа доброто си здраве чрез балансирана диета и редовна физическа активност, резултатът е предимно един – чувства се прекрасно, благодарение на личното отношение към себе си. И това усещане не се влияе от някакви неконтролируеми външни фактори, а само от неговата воля и желание.

Тъй че бъдете отговорни към тялото си, за да отговаря то адекватно на вашите изисквания към качеството ви на живот. Пък нека ви разправят, че има неща, които не зависят от вас ;)