Обожаваме зимните празници поради много причини, но може би основната от тях е, че това е идеалното време за четене на заглавия по вестници, списания и уебсайтове с афинитет към сензациите. Периодът около Коледа и Нова година е изключително плодотворна почва за посяването на новини, отразяващи как икона е проговорила на коза, ликът на светец се е появил в купа с попара, сакат е проходил, вместо да ослепее от фалшив алкохол, българин говори с извънземни по водосточната тръба и в Парламента са решили да не си гласуват тринадесета заплата.
Разбира се, подобни твърдения трябва да служат единствено и само като източник на забавление и в никакъв случай като информация за начина, по който функционира животът. Не ме разбирайте погрешно, светът наистина е пълен с чудеса. Нека започнем днешната разходка от едно място, където със сигурност ще откриете чудо всеки път, когато го потърсите. Това е речникът.
В тълковния речник бихте могли да прочетете, че чудото е такова "необичайно събитие, чието съществуване не може да бъде обяснено от природните или научни закони". Колкото и истинна да е една подобна дефиниция обаче, тя води до напълно неистинния извод, че съществуването на въпросното събитие се дължи на някаква божествена, космическа и въобще - супер мистична сила.
Проблемът с едно подобно прибързано заключение е, че то се гради на изцяло погрешна логика. Хората, които искат да вярват в чудеса, се подлъгват, че щом нещо не може да бъде обяснено от науката (изучаваща естествените феномени), то задължително е свръхестествено. Ако искаме да минем за поне малко интелигентни и бегло информирани хора обаче, трябва да се съгласим, че във всеки един момент от световното развитие науката не е била в състояние да разбере дадени явления. Някои от тези явления са необясними и до ден днешен, но огромна част от тях се изучават в училище и са по-тривиални от дантелите на бабиния ви пеньоар*.
Тоест, логиката, че щом нещо не е обяснимо от науката, то задължително е с неприроден характер, е същата логика, която би ви подлъгала да си въобразявате, че щом не можете да назовете цвета на гащите си, то те са безцветни. Много е смешно, но някои хора са склонни да се взират в празен шкаф и да спорят, че празнотата му не е доказателство за липсата на невидими елфи в него. Обикновено лица с медицинско образование полагат специални грижи за такива хора в добре тапицирани стаи.
Значи светът всъщност не е пълен с чудеса, така ли? :(
В романа си "Контакт" Карл Сейгън пише "всички ние жадуваме за чудо. Това е дълбоко вкоренена човешка особеност. И науката, и религията са обвързани с нея. Всичко, което казвам, е, че не е необходимо да съчинявате, да преувеличавате. В реалния свят има достатъчно чудеса и поводи за възхита. Природата е в състояние да измисли много по-големи чудеса от нас самите."
Много от нас не си дават сметка за това, но науката еволюира благодарение на жаждата за чудеса и чуденето. Развивайки се, тя намира отговори на много въпроси, които преди са се считали за необясними, чудати, мистични. Това намира израз в актуализирането на природните закони, за които стана дума по-горе.
Понякога се случва така, че природните закони, такива каквито са били преди, биват коренно преобърнати от някое революционно научно откритие или под тежестта на натрупани с годините алтернативни сведения.
Ето това, драги, са истинските чудеса. И светът е пълен с тях.
* Знае се, например, че албиносите изглеждат така, понеже страдат от отсъствие или дефект на ензима, който отговаря за пигментацията на кожата, косата и очите. Това обаче не е пречило (и досега не пречи) на множество общества да гледат на тях като на прокълнати, обсебени и зли създания.
Добави коментар