Ако сте били достатъчно лекомислени като малки, най-вероятно сте позволили на учителките в детската градина да ви заблудят доживот, че слухът и допирът са две различни сетива. Е, след като ви показах как човек може да вкусва с очите и с носа си, май е време да ви разкрия, че слухът е нищо повече от форма на допир и обратното. Или поне така предполага едно ново изследване, според което хората са генетично предразположени да бъдат добри и в двете едновременно или в нито едно от въпросните усещания.
Това да чуете зова на майка си за вечеря и впоследствие да почувствате вилицата в ръката си изглеждат като две напълно несвързани способности, но на практика са един и същи номер, който тялото ви погажда на два пъти. Клетките, получаващи физична стимулация от външния свят (контактът на пръстите с дръжката на вилицата или звуковите трептения на въздуха, които карат механичните структури в средното и вътрешното ухо да вибрират), преобразуват тази информация в електрически сигнал и го предават към мозъка под формата на нервни импулси.
Ето защо няколко немски изследователя предполагат, че за двете сетива отговарят едни и същи гени. За да проверят дали е така, те правят няколко различни изпитания.
inm.comНа първо място, екипът изследва група от повече от 500 чуващи субекта (това са
хора, ако не е ясно). В серия от тестове, въпросните субекти изслушват цяла камара звуци, реагират на вибрации по върховете на пръстите си и опипват най-различни повърхности. Както може да се
очаква, между способностите на отделните участници има голяма разлика. Отчетено е, че и двете сетива се влошават с напредването на годините. Освен това, в много от изпитанията жените превъзхождали
мъжете. Всички събрани данни се използват от учените за установяването на норми за двете способности в зависимост от възрастта и пола.
После биват изследвани 100 двойки еднояйчни и двуяйчни близнаци. Генетиците много обичат еднояйчните близнаци, тъй като всяка разлика между тях със сигурност може да бъде отдадена на негенетични причини. Та, подлагайки двойките на едни и същи тестове, изследователите установяват, че чувствителността на допир и слухът до голяма степен се унаследяват, но освен това и кореспондират помежду си. Тоест, хората с добър слух обикновено са и доста сетивни на докосване.
inm.comЗа да проверят как стои положението при нечуващите, учените изследват група от
39 младежи с увреден слух. Около 20% от тях били с "много лошо представяне по отношение на допира". Екипът не са наясно коя от множеството генетични и негенетични причини за вродената глухота е
причинила състоянието на тези субекти, но са на мнение, че същото нещо е увредило и допира им.
Накрая изследователите разглеждат група субекти, страдащи от синдрома на Ушер, който се изразява в слепота и глухота. Науката знае, че за той може да бъде причинен от мутация в един от няколко гена. Специално мутацията в гена USH2A обаче, явно се отразявала и върху прецизността на допира.
Накратко, с помощта на близнаците и младите глухи е установено, че слухът и допирът вървят ръка за ръка, като изглежда, че разчитат на общи гени. Пациентите със синдрома на Ушер пък позволяват на изследователите да се задълбочат и да идентифицират един конкретен ген, който влияе и на двете усещания. Доскоро си мислех, че науката се движи в посока откриване на нови и нови човешки сетива. Сега вече започвам да се чудя дали не работи за редуцирането им до две, максимум 3. В крайна сметка, учителката в детската градина може и да не ви е лъгала съзнателно. Просто разбирането ни за тези неща доста е напреднало оттогава насам.
Добави коментар