Стресът. Стресът! Какво мислите вие за него? Че е едно клише в областта на психологията? Че може да докара сърдечно-съдови проблеми само на изнервените хора? Или просто... цялото напрежение ви идва толкова много, че не ви се ще и тук да четете за нещо подобно? Е, ние сме длъжни да повдигнем темата. Дори да знаем, че знанията ни в областта са нищожни. Знаем още, че дори да изучаваме стреса дълги години, пак няма да разберем цялата истина за него. И въпреки това, ще правим каквото можем, за да разобличаваме пред вас (а и пред самите себе си) един от най-големите врагове на здравето.
Признавам, до скоро изобщо не си бях давала сметка, че стресът за хората може да представлява нещо повече от краткотрайно негативно изживяване. Възгледите ми обаче се промениха, след като прочетох една книга. Тя вероятно е един от най-забележителните, задълбочени и същевременно – забавно написани трудове в областта на стреса. Казва се "Защо зебрите не хващат язва" (Why zebras don't get ulcers), а за нейния автор – Робърт Саполски, сме споменавали и преди, в контекста на настоящата тема.
Няма да правя опит за рецензия на въпросната книга, но бих искала да споделя малка частица от прочетеното в нея. На първо място е важно да кажа малко повече за заглавието, което несъмнено ви е направило впечатление. То е избрано неслучайно: преди близо 70 години учените смятали, че основното заболяване, до което може да доведе стресът, е пептичната язва. По-късно става ясно, че болестите са много повече, но за това – друг път.
inm.comВажното в случая е, че хроничният стрес (а не инцидентният такъв) може да бъде един от факторите, допринасящи за развитието на болести в човешкия организъм.
Ние, хората, имаме навика да се притесняваме ежедневно заради малки и големи проблеми: шефът ни вдига скандал на работа, имаме изпити, разделяме се със скъп човек, чакаме безкрайно на опашка пред магазина, когато имаме да свършим куп други неща...
Най-лошото в тези ситуации е, че нервната ни система не се включва в режим на почивка веднага, щом неприятностите приключат. Ние изживяваме стрес преди да имаме неприятности, докато се печем на огъня и след като всичко лошо е приключило. И това е ежедневие за повечето хора. Да, повечето от нас не умеят да изключват стресовите си реакции доста дълго време.
За разлика от нас, животните (изключваме приматите, чиито организми и социални структури са подобни на човешките) изпитват стрес само за няколко минути дневно.
Ако за една зебра, например, е стрес да бъде преследвана от лъв, след като се спаси (или бъде изядена), режимът й за реагиране срещу стреса спира да функционира. С други думи, ако една зебра има ускорен сърдечен ритъм, учестено дишане и напряга мускулите си до краен предел в продължение на няколко минути всеки ден, то човек е подложен на това в продължение на дълги часове, всеки ден и нощ.
Сещате се, че щом нервната ни система работи на такива обороти непрекъснато, тя се претоварва и в един момент престава да функционира както трябва. Нещо повече – по време на стресовото изживяване автоматично се изключват всички жизнени процеси и системи, чиито функции се проявяват с времето. Става въпрос за жизненоважните процеси растеж, репродуктивна дейност, храносмилане, както и за имунната система и много други. Когато се опитва да оцелее, тялото не може да си позволи лукса да мисли за размножаване, нали така?
Оттук следва, че когато сме под стрес, ние "забравяме" да растем, можем да развием репродуктивни дисфункции и да се разболеем от какви ли не болести, като язва, например. Не разбирайте обаче, че единствено и само стресът е виновникът за подобни сериозни последици. Нашата неспособност да се отърсим от негативните емоции, съчетана с консумирането на преработени или третирани с химически препарати храни, мръсния въздух, липсата на движение и качествена комуникация, заедно с други фактори, допринасят за болестотворните ефекти на стреса.
Затова нека се изправим пред това чудовище и опитаме да се борим срещу него по всички възможни начини!
Добави коментар