Историята с червеното и синьото хапче е толкова култова, че едва ли има нужда от представяне. От друга страна Google обича много думи, а добрият журналистически текст трябва да има подобаващо въведение, затова ще ви я разкажа накратко, независимо дали го искате или не. Ако чак толкова не го искате, можете да прескочите два абзаца по-надолу, където ще навлезем в по-същественото същество на днешната статия.
И така... червеното хапче и синьото хапче са се утвърдили в поп културата като символи на избора между това да се потопиш в често жестоката (или дори брутална) реалност и това да си останеш в блажения и неведом свят на илюзията.
Тези фигури станаха популярни през 1999 година благодарение на култовия филм на братята Уашовски* Матрицата. В него главният герой Морфей предлага на още по-главния герой Нео избор между две цветни дражета - синьо и червено. Синьото ще го остави да бъде невежа жертва на измамната фабрична "действителност" на Матрицата, докато червеното ще му помогне да избяга в истинския суров свят от тази симулация на щастлив живот.
За добро или за лошо ние с вас сме заклещени в някакво подобие на Матрицата и единствените хапчета, които могат да ни измъкнат от него, или са незаконни, или се продават по лекарско предписание на хора с по-специфични проблеми от нашите. Това обаче по никакъв начин не иде да рече, че Морфей е дал на Нео наркотици или лекарства, даже се опитва да намекне точно обратното - че става дума за плацебо.
Всички ние знаем за способността на медицински неефективни интервенции да предизвикат терапевтичен ефект и най-яркият пример за това е хомеопатията. Експерименти с различни по цвят хапчета са се правели далеч преди 1999 година, като може би един от класическите примери за това е проведен от Блекуел и колеги през 1972 година (1). Тогава 57 студенти получават на произволен принцип розово или синьо на цвят хапче по време на една доста скучна лекция. Казано им е, че им се дава стимулант (възбудително) или седатив (успокоително), но всяка конкретика приключва дотук.
И тъй като става дума за психологически опит, а по онова време на учените им е било позволено да лъжат субектите си, абсолютно всички студенти всъщност получават едно и също вещество, познато на хранително-вкусовата промишленост и потребителите днес като захар (а на науката като захароза или сукроза). Да, обаче се оказва, че младежите, които са получили розовото хапче, демонстрират завишена концентрация и присъствие на тялото и духа, докато представителите на синия отбор са доста по-склонни да отплуват в страната на сънищата по време на лекцията.
По подобен начин през 1978 година Лучели и колектив демонстрират, че страдащи от безсъние пациенти заспиват много по-бързо и спят много по-продължително, ако плацебото им е оцветено в синьо, отколкото в оранжево (2). Две изследвания пък установяват, че червените плацебо са по-ефективни за успокояване на болката в сравнение с белите, сините или зелените им захарни алтернативи (3, 4).
Повечето опити, които са направени в тази посока, показват, че "топлите" цветове действат стимулиращо - ускоряват пулса и дишането, съкращават времето за реакция и понякога дори подобряват слуха; "студените" цветове, от своя страна, действат по коренно противоположния начин - забавят дишането и пулса и приспиват реципиентите, независимо от това дали оцветената субстанция е фармакологично активна или не. Неслучайно интериорът в болниците и униформите на работещите там са решени именно в тези студени цветове.
Фармацевтичните компании са пределно наясно с този факт и го използват, за да усилят действието на лекарствата си. Един систематичен обзор на 12 публикувани изследвания на лекарствени средства (5) показва, че:
- червените, жълти и оранжеви формули се възприемат като стимуланти, а сините и зелени - като успокоителни
- седативите, хипнотиците и анксиолитиците (субстанции с приспивателно, отпускащо и успокоително действие, най-общо погледнато) на пазара обикновено се оцветяват в зелено, синьо или лилаво
* По онова време все още бяха братя, а не брат и сестра, както е понастоящем
Добави коментар