Независимо дали го осъзнаваме или не, мозъците ни всеки ден биват обливани от най-различни послания, които формират и променят нашите възприятия за "добро" и "лошо". Благодарение на този факт, у повечето от нас няма ни най-малко място за съмнение, че биологичното производство е значително по-добрият избор от конвенционалното такова - както от здравословна, така и от етична и екологична гледна точка.
Нека отложим удоволствието от дискусията за здравословния ефект на биопродуктите за някой друг път, защото днес бих искал да си поговорим за тяхната устойчивост. Разгледано в екологичен контекст, понятието устойчивост означава начина, по който биологичните системи устояват на човешкото влияние и поддържат своето разнообразие и своята продуктивност.
Не бих заложил главата си, но съм склонен да споря, че в съзнанието на поне 7 от 10 души биопродуктите се свързват по положителен начин с това понятие. От лични наблюдения знам, че за много от тези хора биологичните методи за производство са по-безопасни за околната среда, понеже в тях не е застъпена употребата на пестициди.
Това не е така. Биологичните стопани имат право да третират продукцията си с пестициди с уговорката, че тези пестициди не са синтетични. Но това би трябвало да е страхотно, защото всичко, което не е синтетично, е натурално. А всичко, което е натурално, е страхотно!
Твърдо не. В подкрепа на това "твърдо не" могат да бъдат приведени различни сведения и логически доводи, но днес ще си послужим с едно много показателно изследване от все по-отдалечаващата се 2010 година. Неговата задача е да хвърли малко повече светлина върху наистина масовото разбиране, че натуралните и биологично сертифицирани пестициди допринасят за устойчивостта в по-голяма степен от синтетичните химикали.
Главното действащо лице в това изследване е един вид листна въшка, който представлява сериозна заплаха за соевите насаждения в Северна Америка*. Изследователите избират 4 нови инсектицида "с потенциално нисък риск", от които 2 са синтетични (конвенционални), а 2 са натурални (биологично сертифицирани). Включени са и 2 традиционни синтетични инсектицида за сравнение.
Първата серия от тестове има за цел да провери до каква степен тези 6 пестицида (4-те нови и 2-та стари) са токсични за два от естествените врагове на листната въшка (Harmonia axyridis и Orius insidiosus). Най-токсични за тези полезни буболечки се оказват двата традиционни синтетични инсектицида. От четирите нови инсектицида обаче двата биопродукта са значително по-отровни от синтетиката.
Следва тест за ефикасността на препаратите. В рамките на 1 и 2 седмици след пръскането биологичните пестициди изпъкват с по-ниска ефикасност от синтетиката (нужен е повече препарат за постигането на същия ефект), а конвенционалните продукти се оказват по-селективни (убиват предимно листните въшки, но не и други биологични видове).
Ето я и графиката, демонстрираща ефикасността и селективността на препаратите. На нея биологичните пестициди са Beauveria bassiana и минералното масло (mineral oil), а новите синтетични химикали са spirotetramat и flonicamid.Bahlai CA et al
Следната графика пък дава нагледна представа за въздействието на препаратите върху околната среда, където в колоната EIQ-FUR са публикувани показателите за негативно въздействие на база изразходваното на хектар количество.Bahlai CA et al
Тук сред четирите нови продукта биологичните пестициди отново се отличават, този път с по-пагубно екологично въздействие, като стойностите за минералното масло са меко казано главоломни.
Заключението гласи, че от изследваните нови пестициди синтетиката се отличава със значително по-голяма екологична устойчивост. Авторите отбелязват, че възприемането на един интегриран подход в земеделието би било далеч по-благоприятно за околната среда, отколкото даването на приоритет единствено на биологичните методи за производство. Тяхната препоръка е въздействието на всеки един препарат да бъде преценявано обективно (чрез методи като описаните по-горе), вместо да се правят прибързани генерализации за неговата устойчивост въз основа на това дали е био сертифициран или не:
"Отхвърляме противопоставянето на био и конвенционално и акцентираме, че за да бъде оптимизирана екологичната устойчивост, всяка една мярка трябва да бъде оценявана на база нейния ефект върху околната среда; политическите решения трябва да се вземат въз основа на емпирични данни и обективен анализ рискове/ползи, а не на условни класификации."
* В САЩ се произвеждат около 35% от соята в цял свят. Китай, от своя страна, допринася за световното производство на соя с едва 6%.
Източник: Bahlai, C., Xue, Y., McCreary, C., Schaafsma, A., & Hallett, R. (2010). Choosing Organic Pesticides over Synthetic Pesticides May Not Effectively Mitigate Environmental Risk in
Soybeans PLoS ONE, 5 (6) DOI: 10.1371/journal.pone.0011250
Добави коментар