Изпражненията може и да не са най-обещаващата тема за разчупване на социалния лед, но това не означава, че не трябва да бъдат дискутирани. Този път, с един малко по-глобален и екологичен тон.
Всъщност, науката открай време се опитва да намери начин да използва отпадните води (в които знаете какво плува) за генерирането на електричество. Всеки път с различен успех. Новият лъч на надежда
е хвърлен от Станфордския университет, чиито
учени са установили, че с помощта на нов тип батерия, населена със специална порода микроби, биха могли да произвеждат значително количество ток от въпросната отвратително неизчерпаема
маса.
Xing Xie, Stanford Engineering
Това не е единственият опит микроорганизми да бъдат впрегнати в подобна дейност, но е първият, увенчал се с успех. Батериите са проектирани по такъв начин, че микробите, които се намират на
отрицателния им полюс, се изхранват с биологична материя и произвеждат електрони по време на процеса. Тези електрони се предават в карбоновите жички, където са прикрепени микробите. Оттам протичат
към положителния полюс, привлечени от сребърния оксид, от който е направен той. Благодарение на този ток сребърният оксид постепенно се редуцира до сребро, а излишните електрони се складират. След
това положителният електрод се премахва от батерията, което води до превръщане на среброто обратно в сребърен оксид и освобождаване на акумулираните електрони. Ако не сте разбрали нищо от казаното
дотук, това е, защото и ние не го разбираме достатъчно добре, за да ви го изложим по друг начин. Също така, много е вероятно да сме объркали нещо при превода, за което молим инженерите и физиците
да не ни се сърдят особено.
Xing Xie, Stanford Engineering
В крайна сметка става ясно, че системата е сравнително ефикасна и може да оползотвори около 30% от отпадните води за производството на електричество. Казват, че горе-долу това е КПД-то на соларните панели при преобразуването на слънчевата светлина в електроенергия. Единственият, но немалък недостатък е, че в настоящия си вид батерията е твърде скъпа, за да бъде произвеждана масово и това се дължи на сребърния компонент в нея. Въпреки това станфордските учени са оптимистични, че ще измислят по-евтина негова алтернатива. С други думи може да се каже, че зелената енергия на бъдещето като нищо може и да е кафява.
А сега можете да ни охулите колко сме гнусни на: https://www.facebook.com/FitWell.bg
Добави коментар