Има причини, поради които след извършване на някои дейности, телата и умовете ни да усещат еуфория, приповдигнатост, спокойствие или щастие. Това са "естествените наркотици”, които са скрити в телата ни и чакат само да бъдат задействани, за да ни направят по-силни, по-бързи и по-способни.
Еуфория ни завладява всеки път, когато нивата на допамин в организма се повишат. И, за да се случи това, тялото не се нуждае от кокаин или метаамфетамини, а от висока надморска височина например. Колкото и да е странно, недостатъчното снабдяване на клетките с кислород, може да повиши нивата на допамин в мозъка, което ще ни накара да се почувстваме удовлетворени, енергични, позитивни и щастливи. Именно затова, често усещаме планината като мястото, на което се чувстваме най-добре. А там, където се чувстваме най-добре, искаме да се връщаме по-често (или да останем завинаги), което води до пристрастяване, в известен смисъл. Но, като всеки наркотик и този – планинския, може да не реагира с вашето тяло така, както с останалите. Освен да увеличава нивата на допамин, високата надморска височина има способността да понижава тези на серотонина, което хич не ни прави щастливи. Тъкмо обратното – събужда чувствата на отчаяност, отпадналост, прави ни апатични и депресирани.
Кое точно ще се случи с вашето тяло, е въпрос на гени и няма как да разберете, докато не отидете нависоко.
Освен това обаче, когато сме на голяма надморска височина, тялото се климатизира към ниските нива на кислород и увеличава силите си на съпротивление. Ако тренираме в планината, то ще бъде принудено да започне да произвежда по-голям брой червени кръвни телца (еритроцити), които транспортират кислорода от белите дробове в тъканите. Когато слезем по-ниско обаче, променената физиология се запазва още около две седмици, което може да ни помогне да бъдем много по-продуктивни при натоварване или състезание, защото тялото ни ще има възможности да се справя с много по-сурови условия от тези, в които се намира в момента.
Грабвайте раниците!!!
Добави коментар