Можете да попитате всеки човек за името на първата жена и как се е появила и вероятно ще чуете историята за Адам и Ева, както и за прословутото ребро. Но малко хора знаят, че в предхристиянски времена отговорът на този въпрос е бил двусмислен, тъй като свещените текстове от онази епоха разказвали за друга първа жена, на име Лилит.
Няма да намерите и намек за Лилит в каноничните текстове на която и да е Авраамова религия, която съществува днес. Но в най-древните апокрифи се споменава тази жена и нейната личност заема особено важно място в шумерската и семитската митология.
Много внимание се обръща на Лилит в Кабала, където първата жена символизира тъмното женско начало, както старозаветния Каин – мъжкото. Но християнските теолози и редактори на Библията не успяват да се отърват напълно от Лилит, поради което в текста се появява разминаване:
И Бог създаде човека по свой образ, създал го по образ на Бог; създал ги мъж и жена.
От този ред става пределно ясно, че Бог е създал мъжът и жената едновременно. Но знаем, че Ева се е появила по-късно, така че тук очевидно не става дума за нея. Най-вероятно се говори за Лилит, която християнските редактори на Стария Завет се опитали да премахнат от всички текстове.
Но дали хората, които се занимавали с изкореняването на паметта на първата жена, са били невнимателни или преследвали някакви други цели, но споменаването на тази дама понякога се промъква в Библията. Например, книгата на Исай се говори за някакво нощно създание, наречено Лилит. Предполага се, че това е някакво животно или птица, но не точно.
В Библията, публикувана в Англия през 1560 г., се споменава за кукумявка, нощна хищна птица. В много езици от семитската група с думата "лилит” се назовават някои разновидности на совите. Интересно, но в много древни изображения Лилит е придружена именно от сова.
Преведено от шумерския език, думата "лил" означава неземно същество, дух или призрак. Митологията на народите, населяващи Месопотамия, била изключително богата на различни зли духове. Лилу, Лилиту, Улрит, Лилит – всички тези демони имат сходни имена, но в същото време са валидни както за женски, така и за мъжки род.
Древните асирийци вярвали, че духовете на хората, които приживе нямали деца, ставали зли духове. Те били нетърпеливи да продължат своята раса, съвкупявайки се с живите, но от такива връзки се раждали демони или изроди. В най-известния шумерски епос за героя Гилгамеш има загатване за Лилит. Жена-демон с това име, заедно с орел, с орлова глава, живеела във върбака.
В Средновековната еврейска книга "Азбука на Бен Сира” се описва подробно историята на Адам и Лилит. В него се казва, че жената се възгордяла, че и тя като мъжа е създадена по образ на Бога и затова отказвала да се подчини на Адам.
За да се измъкне от подчинението на съпруга си, Лилит изрекла тайното името на Бога и успяла да отлети далеч от Адам. Адам се оплакал на Създателя за жената и той изпратил три ангела след бегълката. Те настигнали Лилит и поискали тя да се върне и да се покае, но получили категоричен отказ.
Лилит била строго наказана за неподчинение, но древните текстове не са запазили точното описание на наказанието. Най-често срещаните версии са три: безплодие, ежедневно раждане на 100 деца и неизбежната им смърт и постоянно раждане на демони, вместо на нормално потомство.
Лилит се заклела да отмъсти за това и да убива човешките бебета навсякъде, където и колкото може. В същото време тя обещала да не пипа децата, които носят амулети с нейното име или с имената на ангели. Оттогава жената-демон се специализирала в нараняването на бебета и родилки. Смятало се, че синдромът на внезапната смърт, който се случва при кърмачета, е нейно дело.
Тя била способна и на други интриги, включително предизвикване на безплодие при млади жени, изсмукване на кръв на новородени и провокиране на спонтанни аборти. Според една версия, именно Лилит се превъплътила в изкусителната змия, която подвела Ева да вкуси злощастната ябълка. Тя направила това от ревност, след като видяла щастието на Адам и Ева. Интересното е, че Господ изгонил Ева от Рая, а Лилит останала.
Много жители на Месопотамия считали Лилит за съблазнителен демон, който нощем ходел при младите мъже, за да се чифтосва с тях. Резултатът от тази връзка е раждането на Инкуб или Сукуб – демони, чиято единствена цел на съществуване е изкушението на младите мъже и жени.
Една от най-уважаваните книги на Кабала – Зохар, твърди, че Лилит станала съпруга на самия Сатана и му родила деца. Ето защо образът на жената-демон бързо мигрирал към сатанизма, където е почитан заедно с Кали, Хел и Ерешкигал, заимстван от други религии и митологии.
инфо: iskamdaznam.com
Добави коментар