Един такъв чифт очи са на Албена Тодорова. Може би Бени не го е осъзнала, но от известно време и самата тя е под наблюдение. С поглед все по-малко на живо и все повече в интернет, я следя аз. Ала ето, че вчера се разкрих пред нея. Доброволно ме накара да се предам едно от качествата й да открива и осмисля неща, които за повечето хора са просто незабележими.
Незабележими, да. Аз обаче реших, че няма да остане незабелязана от вас Гразбука - блогът на Албена Тодорова - официално определяща се като преводач и преподавател, но реално изявяваща се и като хиляди други неща, които имат вземане-даване с писменото и устно слово.
Въпросната виртуална страничка е поместила в себе си фотографии на реално съществуващи, вдъхновяващи ърбан пейзажи, в които главният акцент са... писмени знаци на кирилица, и от време на време – на латиница.
Като истински почитател на езиците, броенето на буквите във всяка дума и дращенето тук-таме, приех най-възторжено идеята за заснемане на "букви", образувани от промушваща се през процепи слънчева светлина, стоп-знаци, улеи, балони, балкони, оградки, фасадки и прочие улични съоръжения.
Като споделям с вас откритото и заснетото от Албена и нейни приятели из българските и чуждестранните улици, ви каня да се поскитаме заедно из града. Призовавам ви още да отваряте винаги очите си на две, четири и десет, защото интересното може да ви дебне отвсякъде.
Ако търсите още кадри от градските азбуки, вижте галерията.
Добави коментар