Помня, че навремето, за да вкараме кучето си в колата, помагаше цялото семейство :) Корки (така се казваше четириногият ни другар) се страхуваше много от преживяването в автомобила и с нокти и зъби защитаваше правото си да не попадне вътре. Беше колкото смешен, толкова и досаден. А колко лиги отидоха на вятъра!
Така, де. От опит знам, че на някои бау-бау приятелчета возенето не им понася, даже никак. Давам бърз видео пример, за да разберете какво точно имам предвид:
Както виждате, рошавият симпатяга в клипа не се чувства на място на предната седалка и има нужда от сериозната подкрепа на шофьора. В такива сантиментални моменти направо започвам да се чудя: докъде може да стигне привързаността на кучетата към собствениците им и имали граници тя?
Разкажете ми: вашият Шаро обича ли да пътува с автомобил и какви ги върши през това време? Ще ви чакам във фейсбук на сладка приказка.
Добави коментар