Всяка сутрин се събуждам от един и същи звук. И той не е произведен от алармата на телефона ми, а от готината съседка, която живее два етажа над мен и излиза за работа. По стълбите...
...чук-чук-чук-чук...ЧУК-ЧУК-ЧУК-ЧУК... ЧУК! ЧУК!! ЧУК!!! ЧУК!!!!
Това е един от редките моменти, в които съжалявам, че сградата ни не е оборудвана с асансьор. Той е и един от моментите, в които ми се налага да мисля за токчета. Токчетата, които пронизват ушите, влизат директно в мозъка и там пробуждат най-различни въпроси. Как се е стигнало до носенето на високи обувки? Какви са здравословните последици от това? Защо жените са толкова обсебени от токчетата и прахосват цели състояния в закупуването им?
Давам си сметка, че с настоящата поредица от материали пристъпвам в дълбоки и непознати води, от които може и да не се измъкна. В същото време съм уверен, че предизвикателството си заслужава риска. Дами, призовавам ви да проявите снизхождение, докато се опитвам да ви вляза в обувките ви и се разхождам с тях по възможно най-непохватен начин. А после ме пребийте с тях, ако желаете. Но за "после" ще трябва да почакате, защото първо трябва да минем през "преди"...
University of OregonПреди 10 000 години
нашите предшественици не са давали пет пукнати камъка за stiletto или есенно-зимната колекция на Маноло Бланик. Защото по всяка вероятност са ходели боси. Първите обувки се появяват
под формата на сандали около 9 000 години назад и преди всичко служат да ни предпазват от измръзване. Счита се, че първата висока обувка е въведена от древногръцкия драматург Есхил (525-456 г.
пр.н.е.) и се нарича которнос (которнус). Тя е предназначена за носене на сцена, като целта й е да разграничи главните герои в пиесите от
второстепенните такива, придавайки им величество. Това става с помощта на 15 сантиметрова коркова платформа, прикрита под дълга роба. Отделни гръцки благороднички не остават безразлични към това
нововъведение и набързо си го присвояват в качеството на моден аксесоар.
Паралелно с това се появяват и първите токове в Древен Рим. Там те са своеобразен белег на най-древната женска професия, която по онова време е била напълно легална. Същевременно на високи обувки в Египет са се покачвали единствено касапите, поради необходимостта да крачат безпрепятствено сред трупове и кръв. Изобщо, средностатистическият тогавашен човек масово се е придвижвал на бос крак. Атлетите в древните олимпийски игри са били голи и боси, хоплитите са воювали без обувки, самият Александър Македонски е завладял половината древен свят с помощта на босоноги армии.
През Средновековието хората, и най-вече жените, въвеждат в употреба налъма, който им е помагал да предпазят обувките и полите си от калта и мръсотията по непавираните улици. Тези пособия са имали чисто функционално предназначение и не са се различавали твърде от това, което бихме разпознали като налъм днес – дървена платформа с прикрепена към нея кожена каишка. Практична е била и употребата на токове в Близкия Изток около ІХ век, където ездачите са разчитали на тях, за да фиксират краката си в стремената на коня.
Wikimedia CommonsТези тенденции започват да се променят чак през Зрелия
Ренесанс, когато венецианските куртизанки обуват шопени – платформи от корк или дърво, които, подобно на налъма, се носят върху стандартната обувка, и
достигат внушителната височина от 76 см. Постепенно много знатни дами възприемат шопена като белег на социален статус и се надпреварват в демонстрацията на величие, покачвайки се коя от коя
по-нависоко. Това обяснява защо много от тях не са били в състояние да ходят без помощта на прислужница, чиято основна цел е била да ги придържа във вертикално положение. През ХV век шопените биват
забранени за носене от бременни, заради високият брой абортирали вследствие от падане.
Високият ток придобива още по-масова популярност през ХVІ век, благодарение на италианската благородничка Катерина Медичи, която се жени за краля на Франция Анри ІІ. Тя поръчва на обущаря си да й изработи нещо, наподобяващо шопен, с тази разлика, че петата е издигната над пръстите и подметката е извита по свода на стъпалото. По този начин тя категорично демонстрира статуса си, извисявайки се над простосмъртните французи и запазвайки краката и дрехите си чисти от уличната мръсотия. Обикновените граждани нямат право да носят подобни обувки, които и без това не са по джоба им.
inm.comМалко по-късно метресата на Луи ХV Мадам Дьо Помпадур популяризира френския ток – първообраз на днешния тънък ток.
Въпросните обувки първоначално са толкова високи и нестабилни, че изискват от дамите да се придвижват с помощта на бастунчета.
В Щатите той става известен едва през късния ХІХ в., отново покрай търговията със секс. Действието се развива в едноименния бардак на Мадам Кати, където на работа постъпват няколко французойки със странни обувки. Скоро Мадам Кати поръчва същите изделия за целия си персонал, тъй като забелязва, че клиентите проявяват особен интерес към новобранките и бизнесът категорично процъфтява. Клиентите, от своя страна, очевидно искат да пренесат изживяването у дома си и започват да обуват съпругите си по същия начин.
През следващите десетилетия високите обувки претърпяват най-различни метаморфози и разклонения, за да се стигне до широкия набор от модели, който познаваме днес.
Вероятно ви е направило впечатление, че през всичките тези векове токчето неизменно се е асоциирало с аристокрацията или проституцията.
Запомнете го, защото отново ще стане дума за това.
Очаквайте продължение...
Добави коментар