Когато Красимира реши, че трябва да ме лекува със супа от броколи и картофи, на мен не ми оставаше нищо друго, освен да взема нещата в свои ръце и да подходя радикално към проблема с хремата. Виждате ли, хремата е несгода, която се характеризира преди всичко със запушен нос. А от какво се нуждае един запушен нос? От отпушване. В това отношение нищо не може да се сравни с добрата стара индийска кухня, чиито произведения са в състояние да отпушат дори канала в банята на Чубака, та какво остава за един нищо и никакъв си хремясал нос.
Това, което ми се иска да споделя днес с вас, се нарича виндалу, или по-скоро се наричаше, преди аз да го взема и да си го интерпретирам по свой собствен начин. Съвсем безскрупулно при това.
Но за какви скрупули можем да говорим, когато въпросното ястие е измислено от португалците и най-вероятно използвано от тях, за да колонизират индийската провинция Гоа. Гоанците, от своя страна, съвсем безнаказано са взели оригиналното португалско Carne de Vinha d' Alhos (да се чете като "винено-чесново месо"), заместили са виното с оцет, набъкали са го с традиционни за Индия подправки и са го кръстили виндалу. Извинете ме, ама искам и аз да участвам в извращенията. И за целта ще ми трябват точно:
-
1,5 кг свинска плешка, обезкостена
-
2-3 глави лук, средни
-
10, дори 15 (!) скилидки чесън
-
1 корен джинджифил, около 50-60 грама
-
2 супени лъжици семена кориандър
-
3 чаени лъжици синапени зърна
-
3 чаени лъжици зърна кимион
-
9 зърна карамфил
-
2-3 чаени лъжици чили на прах (от възможно най-лютото, ако ви понася)
-
2-3 чаени лъжици сладък червен пипер
-
2 чаени лъжици куркума
-
1-2 чаени лъжици черен пипер
-
8 супени лъжици хубав ябълков оцет
-
5-6 супени лъжици студенопресован зехтин
-
сол на вкус
Необходимо кухненско оборудване:
-
мелничка за подправки, хаван или поне кафемелачка
-
блендер
Начин на приготвяне:
Кирил Русев Всички
сухи подправки се смилат или счукват на ситно, според възможностите на устройството за мелене или чукане, с което разполагате. След което отиват в блендера. Там заминават и обелените, изчистени и
нарязани на едро лук, чесън и джинджифил, заедно с оцета и зехтина. Всичко това се пасира до образуването на гъста паста, като при необходимост се добавя по малко вода.
Месото се нарязва на кубчета с площ около 54 квадратни сантиметра и обем около 27 кубични сантиметра. За тези, които не са внимавали в час по математика, това са кубчета със страна 3 см, тоест едри! Същите се объркват с получената паста в огнеупорен стъклен или керамичен съд и се оставят да се мариноват поне за една нощ в хладилника.
Когато стане време за печене, първо поставяте съда във фурната и чак след това я включвате да се загрява, защото в противен случай рискувате да останете с един съд по-малко. Температурата, която ви е нужна, е около 180ºС. Времето, за което трябва да си намерите друга работа, е около 1,5 – 2 часа. Можете да го използвате, за да си приготвите гарнитура от ориз и да си духате носа в кърпичка, както направих аз.
Както е видно от зле скалъпените ми снимки, яденето в никакъв случай не изглежда апетитно. Но ако сте ходили на индийски ресторант, знаете, че външният вид не е една от силните страни на тази кухня. За сметка на това пък ви гарантирам прочистване на всякакви носове, чакри, комуникационни и водопроводни канали. Поздрави от висока околоземна орбита!
Добави коментар