Днес следим с ужас новините от прекрасния остров Санторини в Егейско море в очакване на по-голямо земетресение. Много хора обаче не знаят, че тази драма вече се е случвала в тази част на Средиземно море. И не само се е случвала, но е била причина за гибелта на велика човешка култура.
Една от най-великите цивилизации в човешката история е Минойската. Името е дадено от прочутия британски археолог сър Артър Евънс. То идва от мита за легендарния цар Минос, построил дворец за кръвожадното чудовище Минотавър, на което критяните принасяли човешки жертви. Най-значими средища на острова били Кносос, Фестос, Малия и Закро.
Според данните от археологическите проучвания Минойската култура се зародила в ІІІ хил. пр. Хр. Най-големият разцвет бил през 1950-1550 г. пр. Хр., когато критяните построили множество великолепни каменни дворци. Тогава техните царе разпрострели властта си над много други острови. Превъзходни моряци и добри търговци, жителите на Крит кръстосвали Средиземно море между Египет, финикийските градове, Мала Азия и Балканския полуостров. Но в първата половина на ХV в. пр. Хр. Крит бил постигнат от страшно земетресение и цунами, а малко по-късно го превзели дошлите от Гърция микенци.
Но Санторини именно станал причина за гибелта на Минойската цивилизация. Защото именно там станала гигантската експлозия, създала неочаквани природни катаклизми. Някога на това място се е намирал огромен остров, за който доста учени смятат, че бил споменатата от Платон Атлантида. На него имало мощен вулкан, който от време на време се пробуждал със страховити изригвания. Такова събитие се случило преди 80 000 години и вулканичната пепел се разнесла в целия район между Северна Африка и Европа.
Другото ужасно изригване станало през първата половина на ХV в. пр. Хр., когато островът бил гъсто населен с хората от Минойската култура. Тогава след серия тежки земетресения морската вода нахлула във вътрешността на намиращия се под него вулкан и предизвикала космически взрив, причинил рухването в дълбините на по-голямата част от земната повърхност. Според съвременните учени тътенът се чул чак в днешна Норвегия, а вулканична пепел се открива във вечните снегове на Андите. Катастрофата създала три нови острова, очертаващи някогашната външна обиколка на сушата. Сега те носят имената Санторини, Тирасия и Аспрониси.
Преди 3500 години небето за минути се покрило от непрогледен черен облак, висок 35 км. Експлозията създала една от най-големите вълни цунами в историята на Земята, която била висока повече от 250 м. За по-малко от половин час тя достигнала Крит и останалите острови на минойците. Техните градове били напълно унищожени, а малкото оцелели жители били покорени от дошли от Гърция завоеватели.
Колкото и да е странно, именно Санторини днес е ключ за разгадаване на тайните на загиналата минойска цивилизация. От края на 60-те години на миналия век екип от археолози започва разкопки край съвременното селище Акротири. Постепенно пред смаяните погледи на учените се появява град с добре запазени жилищни сгради, павирани улици, храмове и сложна водоснабдително-канализационна система. Част от постройките са покрити със стенописи, запазени много по-добре, отколкото на Крит. Отличната съхраненост се дължи на дебелия слой пепел, с който вулканът е покрил този "егейски Помпей”.
При разкопките на Акротири не са открити никакви погребения. Преди фаталното изригване е имало поредица от предупредителни трусове, дали възможност на доста от хората да напуснат острова с кораби и лодки. Възможно е част от тях да са се заселили по крайбрежието на Африка на 500 км от разигралата се драма. Напоследък в устието на Нил е открито древно селище със силно минойско влияние. Може би присъствието на бежанците се долавя и в Израел. Според някои учени това са "хората от морето” или филистимиляните, описани в Стария завет на Библията, пише проф. Нколай Овчаров в ТРУД.
Добави коментар