Когато бях малка, исках да стана художничка. И вероятно щях, ако учителят ми по изобразително изкуство не ме бе насочил към друго поприще :) После си въобразих, че свиренето на пиано ми се отдава, от което... пострада най-вече здравият слух на близките и познатите ми. Накрая все пак се отказах от "изнасилването" на нотите.
За щастие, само след няколко години открих истинското си призвание – да пиша. И нещата си дойдоха на мястото.
Така да се каже, днес почти всичките ми стремежи гравитират около писането. Или са пряко свързани с него. И, да, бих се радвала, ако любимият ми човек ме подкрепяше с една идея повече в реализацията им.
Защото подкрепата е важно нещо и, когато тя идва от този, с когото всеки ден споделяш живота си, става двойно по-значима. По-необходима.
Нещо повече, същата може да бъде само потупване по рамото, няколко добри думи, целувка. Стигат ми. Иначе казано, не искам приятелят ми да разбира това, което правя. А да си даде сметка, че, каквото и да е, то ме прави щастлива и пълноценна. По-добър човек :)
inm.com
Затова, скъпи дами и господа, подкрепете мечтите на своите възлюбени. Хрумките им може да ви се струват страшно безсмислени, наивни до безумие и смешни. И все пак... Всяка мечта има право на живот, независимо колко е абсурдна. Особено когато е на половинката ви.
И като захванах темата, нека ви попитам: вие какво отношение имате към този въпрос? Чувствайте се свободни да дискутирате темата – знаете как ;)
Добави коментар