"Човек не спира да бяга, защото остарява. Човек остарява, защото спира да бяга". Е, за съжаление, тези умни думи не са наши. Взехме ги назаем от книгата на американския журналист и писател Кристофър МакДугъл "Родени да тичат" (Born to run), с която колегата Кирил Русев ви запозна преди време в този свой материал.
Както си говорихме после с Киро, творбата на МакДугъл е наистина, ама наистина крайно надъхваща. Безспорно би накарала доста хора, които никога не са тичали през живота си, да надянат смело гуменките и да тръгнат да търчат като луди по стадиони, ливади, гори и полянки.
Не е случайно, че след публикуването на "Родени да тичат" започнаха да се появяват все повече изследвания, свързани с многобройните ползи от бягането.
А най-прясното проучване идва от Дания. То твърди, че редовната джогинг сесия със сигурност увеличава продължителността на живота.
Експериментът
Той започва още през далечната 1976 година и в него се включват 20,000 индивида на възраст между 20 и 93 години, като една част от тях са бегачи, а другата - не.
Датските специалисти си поставят за цел да сравнят смъртността при двете групи хора. В резултат, започват да проучват спортната рутина на 1,878 тичащи, от които 1,116 мъже и 762 жени (колко бързо бягат, на каква настилка и т. н.).
Отчетено е, че в период от 35 години умират 10,158 небегачи и само 122 бегачи. Това дава основание на учените да заключат следното: с бягане дамите могат да увеличат живота си средно с 5.6 години, а мъжете – с 6.2 години. Не ни питайте как точно експертите са стигнали до тези математически сметки, защото не сме сигурни, че можем да ви отговорим :]
По-важното обаче е друго. Учените открили, че най-големи здравословни ползи носи бягането с умерено темпо – това, при което дишането не е затруднено. Смъртността при тези бегачи била най-ниска, сравнена с тази при небегачите и дори с хората, при които се наблюдавала висока физическа активност.
След останалите положителни ефекти на джогинга учените посочват:
- Увеличаване на кислородния прием
- Подобряване на инсулиновата чувствителност
- Намаляване на т. нар. лош холестерол
- Подобряване на костната плътност
- Подобряване на сърдечносъдовата дейност
- Засилване на имунната защита
- Подобряване на психическото здраве
Бонус: нормално кръвно налягане
inm.comСпоред експертите,
голяма част от тези ефекти се дължат на факта, че по време на сесията по бягане хората нерядко осъществяват повече социални контакти, а те, от своя страна, оказват положително въздействие върху
физическото им състояние.
Проучването бе представено на ежегодната среща на Европейската асоциация за сърдечносъдова превенция и рехабилитация (EuroPRevent2012) в Дъблин. Тоест, всички заключения и факти тепърва ще бъдат систематизирани и обявени публично.
Изводът е, че може би наистина трябва да тичаме – не бързо, но редовно.
Без значение дали джогингът ще увеличи живота ни, той може да направи за нас редица добринки. Към изброените по-горе ще добавя и тази, че той е истинска антистрес терапия.
Разбира се, като всяка физическа дейност, тичането трябва да се изпълнява с правилна техника, защото, в противен случай, може да доведе до контузии и до други неприятни неща.
Цялата истина е, че не можеш просто да скочиш от стола, след като си седял в продължение на 8 часа, и да търчиш от София до Пловдив. Може да го сториш, но не е ясно какви ще са последиците за тялото ти...
И в бягането е важна предварителната подготовка, както и разумната прогресия. Така че: тичайте, ама с едно наум :)
А след няколко години, ако не в маратон, може да се срещнем в конкурс по дълголетие :)
Добави коментар