В общи линии сте наясно с многобройните ползи от спорта и влиянието му върху начина, по който изглеждате и се чувствате. След интензивна тренировка имате силно усещане за еуфория и добре изпълнен дълг. Същевременно, всеки път, когато ви се налага да облечете спортния екип, започвате да се мотаете и да търсите поне две добри причини за скатаване. Знаете си, че сте ужасен мързел, но благодарение на коравата си воля продължавате да правите по нещо за себе си поне веднъж седмично. В една седмица имаше 15 дни, нали така?
Мързелът като плод на еволюцията?
Възможно ли е мозъкът ни да е настроен така, че да ни разколебава точно, когато сме на път да изразходваме енергия без някакъв спешен повод? Нашите предци са оцелявали в условия на непредвидимост и сериозен дефицит. Много е вероятно те да са се подлагали на принудителен мързел, така че да пестят енергия за ситуации на крайна необходимост като осигуряване на прехрана или спасяване от непосредствена опасност.
В лабораторни условия са провеждани експерименти, които разглеждат част от мозъка, наречена стриатум като най-вероятният виновник за склонността ни да се скатаваме от физическа активност. В един от тези опити участниците имат възможност да направят избор между няколко физически ангажиращи дейности. Установено е, че колкото повече усилия изисква извършването да дадена дейност, толкова по-ниска е невралната активност в стриатума. И, естествено, най-предпочитаните активности са изисквали най-малко усилия.
Обрекла ли ни е еволюцията на злостно безделие?
Вероятно може да се търси еволюционно обяснение за това, че паралелно с повишаването на жизнения стандарт, нараства и броят на крайно пасивните и уседнали хора. Преди да решите, че тренирайки, вие вървите против природата си, трябва да имате предвид още едно нещо. Колкото по-голяма е "наградата", която се асоциира с дадено усилие, толкова по-голяма вероятност има да го предпочетете пред някоя по-енергоспестовна дейност. Защо си е струвало да се напъне пещерният човек? В общи линии, за да си спаси живота. И каква по-голяма награда от това?
Ако четете това, най-вероятно около вас не се води война, имате осигурена храна, облекло, транспорт и покрив над главата. Едва ли имате кой знае колко спешни поводи да развивате скорост, да вдигате тежко или дори да стоите прави. Тежката задача пред вас е да откриете тази награда, която ще ви накара системно да преодолявате еволюционната си програма. Тежка е, защото наградата на физическата активност не идва веднага. Тя изисква усилия и време, които в контекста на модерното ни всекидневие трудно се влагат в привидно неживотоспасяващи дейности.
Мислете за ефектите от тренировката като за нещо, от което зависи качеството ви на живот. Интересувайте се повече за ползите от спортуването и най-вече – практикувайте. Напомняйте си за начина, по който се чувствате след тренировка. Не забравяйте как бихте могли да изглеждате, ако сте достатъчно упорити. А колкото по-упорити сте, толкова повече ще се материализират вашите доскоро имагинерни награди и толкова по-силен стимул ще бъдат те за вашия еволюционно ленив мозък.
Добави коментар