Винаги можете да надтренирате гените си!

Широко приет символ на човешката работоспособност в спорта е т.нар. МКК (максимална кислородна консумация) или VO2 max. Това е максимално достижимият праг на кислородна консумация по време на продължителна физическа активност. Ако допуснем, че това е така, може да се каже, че става дума за огромна несправедливост от страна на природата, тъй като:

• Различните хора се раждат с много различни нива на VO2 max.

• Нивата на VO2 max при всеки човек се повлияват по различен начин от тренировка. Има хора, които могат да повишат аеробния си капацитет с до 93%, но има и такива, при които промяната е неосезаема.

Положението звучи отчайващо за тези от нас, родени с нещастието да имат ниски нива на VO2  max, които, на всичкото отгоре, не се променят, колкото и усилия да полагаме. Да, не сме родени спортисти, видяло се е, че до края на живота си ще примирим с тихи игри на шах и табла. Така ли ще направим наистина?

Всъщност, не!

Тренировките може и да не увеличат МКК, но ще помогнат да подобрим други ключови за спорта качества. Според нас много важен показател е скоростта, която един човек може да поддържа, след като е достигнал VO2 max. Дори и да приемем, че занапред аеробния ви праг няма да помръдне нагоре, има сериозна разлика между това да го достигнете при скорост от 20 км/ч или при 23 км/ч. Още повече, че е много рядко някой да тренира или да се състезава на прага на възможностите си. Обикновено става дума за дозиране на натоварването близо до този праг.  

Друг ключов фактор за представянето ви в различни спортове е т.нар. лактатен праг. Това е степента на натоварване, при която се получава рязко нарастване на нивото на млечна киселина в кръвта. Ако приемем, че VO2 max е нашият потенциал, то лактатният праг е процентът от този потенциал, който реално използваме. А този показател в много по-голяма степен се повлиява от системни тренировки.

Ако VO2 max беше универсалният показател за фитнес и работоспособност, много лесно бихме могли да предскажем победителите във всяко едно състезание за физическа издръжливост. Вземете за пример Ланс Армстронг – един от атлетите с най-висок VO2 max в света и победител в седем последователни издания на Тур дьо Франс. Когато Армстронг реши да се състезава в Ню Йоркския маратон, не само, че не го спечели, но финишира на 868-мо място, след което пусна SMS на бившата си жена, който гласеше "О, Господи! Това бе ужасно!”.

 Истината е, че тялото ни се адаптира към спецификата на спорта, който упражняваме. Ако искаме да сме добри велосипедисти, трябва да караме колело. Ако искаме да сме добри спринтьори, трябва да спринтираме. И колкото повече тренираме в съответната област, толкова по-ефикасна ще става мускулната ни система в изпълнението си и съответно ще поставя много по-малки изисквания пред сърдечно-респираторната ни система. Оттам ще сме в състояние да спортуваме много по-близо до прага си на VO2 max за много по-дълъг период от време.

Естествено е някои хора да са с по-голям потенциал от други. Нормално е едни да учат и да се адаптират в определена област с много по-малко усилия. Човекът е изключително създание заради способността си да се приспособява и да манипулира голяма част от това, което му е зададено по рождение. Това, че не сме природно надарени с определени качества не трябва да бъде причина да не търсим заобиколни начини за постигането на амбициите си.