Ето, че олимпийските игри са вече тук, тоест там – в Лондон. Малцина са тези от нас, които могат да си представят през какво са преминали атлетите, за да подготвят телата и психиките си за участието си в това събитие. В този ред на мисли възниква и въпросът за забранените субстанции, но понеже не сме сайт, който обича да пише за такива работи, този път ще си поговорим за един от позволените методи за придобиване на конкурентно предимство в спорта. Аз го наричам височинен "допинг" и ще се опитам да ви разкажа как работи той съвсем накратко.
На морското равнище въздушните частици се намират на определено разстояние една от друга. Колкото по-нависоко отиваме, толкова повече се увеличава това разстояние, тъй като върху тях действа все по-малко налягане. Това, също така, означава, че в единица обем има доста по-ниско съдържание на кислород, отколкото на нулево равнище. Изложен на височинни условия, човек не се чувства особено комфортно и затова организмът му се опитва да се адаптира.
Тази адаптация се осъществява благодарение на хормона еритропоетин, който се нарича така, защото отговаря за еритропоезата. За нормалните хора, това е процесът по образуване на червени кръвни клетки (еритроцити) от стволовите клетки на костния мозък. Именно тези телца отговарят за разнасянето на кислорода от белите дробове до тъканите и на въглеродния диоксид от тъканите до белите дробове . Съответно, с колкото повече от тях разполагате, толкова повече транспорт ще има и в едната и в другата посока, което е добре за вашата аеробика.
Wikimedia Commons/Деян ВасилевИма един малък проблем - този процес отнема
известно време, което обяснява защо много хора не се чувстват добре, когато се качат нависоко прекалено бързо. Когато еритропоетинът се окопити и си свърши работата обаче, тялото постепенно се
аклиматизира и кръвта увеличава клетъчната си маса и обема си. По-добрата новина е, че обратната адаптация, или по-скоро деадаптацията, се случва много по-бавно. Понякога може да са необходими до 2
седмици за спадането на еритроцитите до първоначалния им брой.
Та, ето защо много аеробни атлети предвиждат в подготовката си прекарването на известно време на висока надморска височина (обикновено над 2400 м) или пък спят във височинни (хипобарни) камери. Вече дори съществуват специални жилища със занижени нива на кислород, в които спортистите живеят по време на подготвителния си период. Ето ви един добър повод да прекарате няколко дни на заслон Тевно Езеро (2512 м) преди следващия си маратон или пък просто за удоволствие :)
Добави коментар