Ездата, както и работата с коне, може да бъде не само приятно хоби и спорт, но и начин на живот. За собствениците на конна база Адгор тя представлява точно това.
Те са Веско и Ани, в чието семейство влизат не само двете им деца Симона и Александър, но и 39 кончета (сред който 4 са на по-малко от 4 месеца), 3 кучета, 2 котки и един невероятен екип от 6 обичащи работата си човека (един от тях е истинският каубой Сашо).
Веско и Ани не обичат да са център на внимание, предпочитат да говорят за конете и работата си с тях, вместо за себе си. Личи си обаче, че са в страхотен синхрон и се допълват във всички отношения - не само работят заедно, но са двойка и в живота.
Школата си кръщават на годината на коня в древнобългарския календар – Адгор. Подчертават, че конете са имали изключително значение в битието на прабългарите, точно както днес имат и в техния. Ето и какво ни разказаха за своята работа:
От кога се занимавате с коне и защо?
Веско: Когато децата ни пораснаха достатъчно, за да не са постоянно в ръцете на мама...
Ани (довършва изречението): ...решихме да започнем да осъществяваме нашите детски мечти.
Веско: Оказа се че имаме едни и същи мечти. И двамата искахме да се научим да общуваме с коне, да ходим на далечни преходи с тях и дори така да обиколим България.
Ани: Същите тези неща които стимулират всеки един човек да потърси контакта с коня.
Веско: За първи път отидохме да яздим в Триград, където се качихме на кончетата съвсем аматьорски, и тъй като бяхме с две деца, нямаше коне за инструкторите и те ходеха пред и зад групата.
Ани: И, въпреки че имахме малки премеждия – един познат потупа моя кон и с това, без да иска, го подкара в бърз галоп, за наш късмет нямаше поражения.
Веско: След тази езда започнахме да ходим във всеки удобен момент на тренировки при Сашо (треньор на коне и хора в конна база Адгор, бел. ред.), който преди време е работил като каубой в САЩ. Той ни обясни много неща както за ездата, така и за работата с конете.
Ани: По време на отпуските си ходех и по два пъти на ден на тренировки.
Веско: Оказа се, че там има още хора като нас - толкова запалени по ездата. И дойде моментът, в който решихме, че и ние трябва да направим нещо хубаво на място, където има подходящи условия за езда.
Ани: И не само за езда, но също място, където Сашо да развие знанията и уменията, придобити за 10 години работа с коне в Монтана, САЩ. Той беше един нешлифован диамант. Впоследствие успяхме съвместно да създадем един нов начин на работа и с коне, и с ездачи.
Веско: В началото бяхме четирима съдружници и започнахме с две палатки и два коня на земята, която бяхме купили.
Ани: Никой от нас не се беше занимавал преди това с такива животни, не сме имали село или дядо в провинцията, който да гледа коне. Моментното умопомрачение, което ни беше обзело тогава, много спомогна да осъществим тази идея.
Веско: След това купихме една конюшня, в която спяхме заедно с конете, когато започнаха дъждовете.
Ани: Разпъвахме си по един спален чувал, една масичка и две пластмасови столчета и заедно с животните седяхме там. После, малко по малко, окапаха хората, с които работехме, и останахме аз, Веско и Сашо, когото взехме за съдружник. И така, това ще бъде петото ни лято на базата.
Веско: За нас беше много важно да създадем среда, която да е максимално близка до естествената на конете. Животното иска простор, свобода, площ и възможност да тича и да си играе. Това са нещата, които го балансират психически.
Добре, а каква е разликата между спортната и уестърн ездата?
В: Разликата е голяма. Първо – в обучението на конете.
В уестърн ездата животното трябва да изпитва някакво напрежение само тогава, когато се изисква нещо от него. Дали ще е да тръгне, да спре, да завие или друго - няма значение, но само в тези моменти трябва да му се подава импулс или да се ползва някакво усилие от страна на ездача. Ако конят е добре обучен и изпълнява зададените му команди с лекота, напрежението, което му се подава от яздещия, трябва да е минимално.
Докато, доколкото знам, в спортната езда постоянно трябва да идва напрежение и от краката, и от ръцете на ездача, защото се твърди, че по този начин се поддържа коня и темпото, в което трябва да се движи. Но, ако той е научен да поддържа постоянен темп на движение, подаването на напрежение с крака или ръце е напълно излишно, защото колкото повече натиск прилагаш на едно място, толкова повече то загрубява и губи чувствителност. От ден на ден ще трябва да се полага все по-голямо усилие и в един момент се стига до шпори. Те биха могли да бъдат едно много хубаво средство, ако знаеш как да ги употребяваш.
В уестърн ездата се използват като крайно средство, за да накараш животното да разбере, че средствата преди шпорите трябва да вършат работа. Конят трябва да свикне, че още на първата команда се налага да изпълни зададеното.
При нас подкарването на кон, например, става първо с подаване на сигнал от шенкела (вътрешната страна на подбедриците, бел. ред.), след това, ако не проработи, се подава и пета, и чак след това, при необходимост, се ползва шпората.
А: Много от спортните коне имат протрито петно на корема от подкарване с шпори. Разликата между спортните шпори и нашите е в колелцето – уестърн шпората се върти и създава гъдел, а спортната оказва натиск.
Какво ви носи работата с коне?
A: Смисъл в живота.
В: Удоволствие, радост, щастие и много умора, освен всичко друго (усмивка).
А: Това беше и допълнителен стимул децата ни да имат по-близки до природата условия за израстване и игра.
Какви хора идват да яздят и с какви мотиви?
А: Повечето идват да се разтоварват от сивото ежедневие, от прахта, от работата и психическото натоварване. По-малък е процентът на тези, които идват да се научат наистина да яздят и да общуват на по-дълбоко ниво с конете. Другите, които идват, са собствениците на коне, чиято мотивация е да се научат да работят с тях.
Има ли ограничения какви хора могат да яздят? Например, по отношение на възрастта или теглото?
B: Няма никакви ограничения за въсрастта. Най-възрастният човек, когото сме научили да язди, е един мъж на 56 години. Но не е желателно животните да бъдат яздени от хора с наднормено тегло.
A: 110 килограма е може би максимумът. Има коне, които могат да издържат и на по-голямо физическо натоварване, но е важно да се работи с отговорност към тях.
Човек има ли нужда от физическа подготовка, за да започне да язди?
A: По принцип е желателно, много по-лесно ще му бъде да се справи с ездата, но в никакъв случай не е задължително.
Какво е eздата като вид спорт?
A: Сравняват я с плуването като натоварване на групи мускули. Всъщност ездата, плуването и тичането са трите спорта, които най-хармонично развиват човешката мускулатура.
Сашо: Тя е полезна, но докато не паднеш (смее се).
Достатъчна ли е, за да се поддържа тялото в добра форма?
А: Така се говори, все пак почти всички групи мускули работят по време на езда. Ако човек ходи поне два пъти седмично на езда, може да поддържа добър тонус.
Кои групи мускули се натоварват най-много?
В: Почти всички в тялото, без тези на ръцете. Най-много се натоварват мускулите на краката, след това са коремните и тези на гърба. Ако яздим правилно, не трябва да се натоварват ръцете, въпреки че и те участват активно. За да обобщя, всички мускулни групи се натоварват, като тези на ръцете би трябвало да се напрягат най-малко.
Как се отразява ездата на хора с проблеми в кръста например?
А: Определено влияе добре на такива проблеми, стига да се седи правилно. Ако си съвсем в началото, и имаш проблеми с кръста, и не успяваш да седнеш правилно на коня и да се слееш с него, определено може да се отрази негативно.
Чувала съм че конят предава 110 импулса по време на своя ход. Какви са тези импулси?
В: Да, това е точно така. Те се получават при съкращаването на мускулатурата на животното и се предават към гърба му, от където стигат и до ездача. Доколкото знам, точно чрез тях конят влияе на мускулатурата на деца с двигателни проблеми, например. Но, за да е ефективно това предаване на импулси, трябва да се язди без седло, за да може те да се предават правилно към тялото на детето. Разбира се, наложително е да има човек, добре запознат с неговото състояние, за да се знае колко време да язди.
Не става ей така просто: детето е с проблеми, хайде да го качим на кон. За да има това лечебна цел и да дава резултат, трябва да се прави от специалист. По света ездата се практикува често като лечебна терапия, която обикновено се поема от здравни каси и дружества.
Как се отразява ездата на психическото състояние на човек?
А: Смята се, че животното изсмуква негативната енергия. Не зная дали е така, но на мен конете ми влияят добре. Много хора казват, че, идвайки тук, се зареждат с позитивна енергия и цяла седмица след това нищо не може да ги извади от равновесие... Явно им влияе позитивно по някакъв начин.
Какво е нужно на човек, за да се занимава с коне?
А: Огромно желание! Любов към животното, търпение, достатъчно време, за да може да си го позволи, и средства. Не бих казала че ездата е скъп спорт, но не е и много евтин.
Има ли опасност от нежелани травми, като изключим евентуално падане?
В: Това, че се натоварва тялото, не означава непременно получаване на травма. Ако яздиш правилно, можеш да го правиш по цял ден. Много е важно, когато си на езда навън, да гледаш всичко около теб, но и коня си. Важно е също да спазваш дистанция между твоето животно и другите.
А: Ако се приближиш прекалено много, може предният да ритне. Конете са като хората – ние не се харесваме всички еднакво, по същия начин и те в стадото си имат йерархия, симпатии. И, ако много навлезеш в пространството на друг кон, е напълно възможно той да започне да рита.
В: Когато си около коня си, също трябва да бъдеш нащрек, защото по невнимание той може да те настъпи. Когато си зад животното, е добре да го предупредиш, че си там, за да не се стресне и да реагира.
А: Не трябва да тръгваш агресивно към коня или към муцуната му, за да го погалиш, или да правиш резки движения, които могат да го подплашат. Рисковано е.
В: Всеки трябва да знае, че конят няма копче, лост, няма и кормило. Това е живо същество, което, като всяко друго, има инстинкти и реакции. Трябва да се запознаеш с психиката му, за да можеш да работиш с него леко и с удоволствие.
Има ли хора, които никога не успяват да се сработят с животните?
А: Не съм забелязала конете да имат предпочитания към хората, които ги яздят. По-скоро усещат, ако човекът не се справя добре и започват да правят номера - тръгват в обратна посока или не спират.
В: Ако не им покажеш, че ти управляваш, ще започнат те да се налагат и да си правят с теб каквото си искат.
А: Те разбират кога те е страх и кога не можеш, и изземват лидерската позиция
В: Конят не е нито като кучето, нито като котката, той не се привързва към стопанина си.
А: И това, че го храниш от малко бебе няма по никакъв начин да го спре, ако се подплаши. Трябва да е добре обучен, за да те предпази в такава ситуация.
В: Има много хора, за които ездата няма да се превърне в техния спорт. Има такива, които са с голямо самочувствие, че ще се справят, и това им носи проблеми. Някои казват без нито един урок „аз мога!“. Самочувствие, което не е подплатено с реална преценка на различни ситуации и рискове, пречи много. Освен това, има хора, които очакват да се научат лесно и бързо, и се отказват преждевременно. С други думи, липсва им търпение, а то е много важно. Процентно са повече хората, които се отказват заради его или липса на търпение.
Кои са най-важните правила при работа с кон?
А: Лидерство, което трябва да покажеш над него, трябва да го накараш да ти се довери, да му внушиш респект, но и да му дадеш възможност за партньорство. Това са основните правила.
В: Те са много, но най-важното е да не допуснеш животното да е лидер.
А: Да се работи с любов, да сте партньори и да се познава конската психология. За първоначалнaта разходка не е важно да имаш тези умения или знания, там е важно треньорът да ги има, за да може да те предпази от евентуални травми или падания.
Какво бихте казали на тези които се замислят да започнат езда?
В: (през смях) Не, няма смисъл, много е трудно! Шегувам се. Ще им кажем, че е добре всеки да пробва и да се увери дали това е неговото занимание.
А: Вярвам, че контактът с природата и с коня абсолютно винаги спомага за по-доброто психическо състояние на човека. Колкото повече се отдалечаваме от природата и животните, толкова по-зле се чувстваме и сме затворени в бетон, прахоляк и ежедневие, пълно със задръствания. Хубаво е да се докоснеш поне веднъж до това спасяващо от негативите усещане, за да прецениш дали ти допада и те балансира.
Добави коментар