Вие сте дългогодишни атлети. Или спортисти аматьори. Имате мач, състезание, важна тренировка. По този случай сте изнервени и усещате раздразнение дори при най-малкия полъх на вятър. Или когато някой наблизо ви подвикне. Кажете честно! Как се съсредоточавате, когато напрежението направо крещи в главата ви? Според едно изследване, игнорирането на мисълта за дразнителя не гарантира пълно фокусиране. Трябва по-скоро да...
...научите за заключението, до което достигат група изследователи от Западноавстралийския университет. Въпросните учени решават да изследват ефектите от потискането на мисълта за потенциални дразнители по време на спортна среща. Изследователите формират три групи от общо 102-ма студенти, на които прожектират едни и същи кадри от мачове по австралийски футбол. След това представителите от трите групи са помолени да попълнят въпросник.
inm.comХората от група 1 трябвало просто да изгледат клипчето и да опишат какво са видели в него. Студентите в група 2 се наемат да
игнорират всички кадри, в които според тях футболистите нараняват останалите участници в срещата. Всички от група 3 пък са помолени да не обръщат никакво внимание на реферите във видеото. По време
на цялата прожекция, учените имитират засилена стресова среда, като умишлено вдигат силен шум и крещят, за да разсеят студентите от възложената им задача.
В края на опита се установява, че за разлика от първата група, която трябвало просто да наблюдава мача, студентите от третата: са отдали много повече внимание на съдията, въпреки поставеното условие и били силно афектирани от фоновия шум, който е затруднил игнорирането на забранения обект.
За разлика от участниците в тази група, представителите на група 2 успешно пренебрегват кадрите, в които според тях състезателите се нараняват един друг, а и не проявяват раздразнение вследствие от допълнителния шум.
Според австралийските учени, възможните обяснения за реакцията на втората група са две: първо - агресивните кадри са значително по-малко на брой от тези, в които се появява реферът. Второ, участниците в групата вероятно интерпретират нанасянето на физически щети в спорта твърде субективно.
Тези резултати обаче очевидно не дават отговор на поставения проблем, затова учените продължават експеримента. За целта те заставят други 64 студента, разделени в две групи, да изгледат вече познатите ни кратки клипове.
Първата група трябва умишлено да не обръща внимание на реферите, които се появяват в кадър. Втората има задача също да пренебрегва образите на съдиите, като същевременно слуша изговаряни от изследователите реплики. Целта на подхвърляните думи била да насочи вниманието на зрителите към играта. Те представлявали нещо от сорта на: "Не спирай да следиш топката!", "Наблюдавай внимателно движението на играчите!" и пр. И двете групи, както в първия опит, са допълнително разсейвани със странични шумове.
Резултати от изследването сочат, че студентите, на които са подавани насочващи към играта реплики, се справят значително по-успешно с игнорирането на въздесъщия рефер и дразнещите звуци. Концентрацията е подобрена. Представителите на втората експериментална група пък, напротив, връщали вниманието си отново и отново към съдията и ставали по-нервни от издаваните крясъци.
И така, провеждащите опита установяват, че игнорирането на мисълта за дразнителя е неефективно за дълъг период от време. Според тях, ако искаме да премахнем стресора, който ни възпрепятства, следва да се съсредоточим в начините, по които да изпълним поставената ни задача (в случая, практикувания от нас спорт).
Построената по този път теория е доста противоречива и трудна за изпълнение. Но доколкото сме попадали в ситуацията на австралийските футболисти и други спортисти, можем да заключим, че в нея има и солидна доза логика логика. Какво мислите вие?
Добави коментар