Руси Славов: спускането е страст

Здравей. Би ли се представил на читателите ни?

На 23 години съм, от Пловдив. От около шест-седем години се занимавам активно с планинско колоездене. През това време съм преминал през няколко отбора, а понастоящем се състезавам за отбора Чета++/Velocity.

С какво те привлече планинското колоездене?

За страничния наблюдател даунхилът може би изглежда предимно атрактивен и динамичен. Вярно е, че се спускаме с висока скорост, но в същото време трябва да го правим доста премерено и точно. От велосипедиста се изисква да прецени в кой участък може да увеличи скоростта и в кой – да я намали. В същото време адреналинът е голям!

Това противоречие прави дисциплината много интересна. Другото, което ми харесва в даунхил е, че трябва непрекъснато да се усъвършенстваш, да четеш, научаваш и практикуваш нови неща, всеки ден трябва да надскачаш себе си.

Казваш, че всеки ден научаваш нещо ново за даунхил. А доколко той е нещо ново у нас? Запознат ли си с историята му?

Когато аз започнах да се спускам – около 2005 г., хората, които практикуваха даунхил в Пловдив, се брояха на пръсти. Сега броят им се е увеличил многократно. Само че с това се наслоиха и нови нива на владеене.

Ако тогава са се спускали петима, например, те го правеха с много по-голям ентусиазъм и се стремяха към най-доброто. Понастоящем хора от всички възрасти, с всякакви колела, опитват сили в спускането. Но в това няма нищо лошо – именно така се развива спортът. А у нас развитието се случва с много бързи темпове.

Може би реализирането на Ride The Palace е едно доказателство за въпросния подем? Състезанието е първо по рода си за България, но нима не е красноречив знак, че даунхил вече е спечелил стабилни последователи тук?

Руслана РусеваОпределено мисля, че е знак за развитие. Появяват се все повече и по-бързи велосипедисти, младото поколение много бързо постига добри резултати. Но голяма роля за това играят и съвременните велосипеди, пригодени специално за планинско колоездене.

Мислиш ли, че Ride The Palace ще донесе някаква промяна в родния даунхил?

Считам, че надпреварата ще насърчи състезатели и ентусиасти. Тук бяха много хора, които не се спускат в планината, а просто се наслаждават на градското каране. За тях появата на събитието също беше приятна изненада.

Представляваше ли трасето предизвикателство в сравнение с терените, на които обикновено тренираш?

Това трасе е много по-безопасно, отколкото планинските пътеки, защото при последните могат да се развият скорости от над 70 км/ч. И ако там нещо се обърка, нещата могат да завършат зле – досещаш се, че наоколо има много камъни и дървета...

Тук теренът беше лесен за участниците, но решаваща роля изигра бързината и моментната преценка на всеки от нас.

Планинското колоездене по света има своите традиции. Ти каза, че и у нас то вече се развива доста бързо. Как би определил нивото на родните спускачи, съпоставяйки ги със световните?

Напредваме. Ходил съм на състезания в Македония и Гърция и мога да кажа, че на Балканите сме едни от най-бързите. В световен план обаче има още какво да се желае.

А какво още ни е нужно, за да се наредим сред най-добрите в света?

Условия определено имаме. Планините ни предлагат идеални възможности за този спорт. По мненията на британци, които в последно време идват да карат тук, страната ни може да стане кръг от световните първенства по даунхил. Случването на нещо подобно със сигурност ще окуражи допълнително велосипедистите.

Може би ни е нужна повече подкрепа от производителите на велосипеди, тъй като поддръжката на колелата и участието във всички състезания е свързано с финанси. Много даунхил състезатели у нас работят нещо друго и се спускат за удоволствие, като поемат сами немалка част от разноските, свързани със спорта.

Понасяме много травми, но за повечето от нас планинското колоездене е хоби и независимо от обстоятелствата, ние ще продължаваме да го практикуваме със страст и удоволствие.

Последното заслужава уважение. Вместо финал, какво би казал на хората, ако искаш да ги убедиш да се занимават с даунхил или с колоездене въобще?

Даунхилът и колоезденето са страст. Не бих искал да убеждавам никого в това, защото всеки трябва сам да опита и да разбере дали му харесва. Лично за мен спускането е начин непрекъснато да се усъвършенствам. Когато започнах да карам, бях над 100 килограма, но с течение на времето ги свалих и започнах да се чувствам много по-добре.

Въртенето на педалите със сигурност ще се отрази добре на всички хора, които водят заседнал начин на живот :) А и в крайна сметка, карането на колело е неразривна част от еко вълната, която напоследък залива света...