Щом четете този сайт, сигурно ви се е случвало да отваряте и други издания, които пишат на здравословна тематика. Ако е така, няма как да не ви е направило впечатление, че всеки ден се появява някоя нова храна (почти без изключение от растителен произход), която се кичи с префикса "супер". Обикновено този факт ни кара да се чувстваме добре, защото рано или късно откриваме, че любимият ни плод или зеленчук е пълен с неща, които имат силата да ни направят безсмъртни или най-малкото – доста дълголетни.
Според Оксфордския английски речник (защото думата сме си я откраднали от английския), думата суперхрана служи да обозначи "храна, която е особено питателна или по някакъв начин полезна за здравето и благосъстоянието". Смята се, че първата появила се в литературата суперхрана са боровинките, което се е случило около 1915 година. Тоест, скоро ще празнуваме 100-годишен юбилей.
Това време явно е било достатъчно да избистрим идеята, която стои зад това понятие, защото понастоящем знаем, че почти няма храна, която да не заслужава да носи етикета "супер". Каквото и да изследваме в лабораторни условия, със сигурност ще открием в него някакво вещество, в повечето случаи антиоксидант, което да демонстрира потенциални здравословни ползи. Нещо повече, решите ли да изнамерите растение, в което няма антиоксиданти например, можете да се окажете приятно изненадани, защото ще научите, че такова не съществува. Плодовете и зеленчуците имат нужда от тези вещества, за да съществуват, и си ги произвеждат по същия начин, по който го правим и ние. За нас остава неизвестно обаче каква е дневната ни нужда от външен прием на антиоксиданти и дали въобще такава нужда съществува. Оксидативните процеси в тялото не винаги означават нещо лошо и здравето е резултат от баланса между окисление и антиокисление, а не само от едното в изобилие. Физическата активност, например, е прооксидативна по принцип и някои от нейните полезни ефекти се дължат на този факт. В този смисъл може да се генерализира, че суперхраните са вредни, защото обезсмислят тренировките.
Въпреки това, от 2002 година* насам броят на маркетираните суперплодове и зеленчуци е нараснал повече от десет пъти. Това е особено добре за бизнеса с всякакви хранителни добавки и за журналисти като нас, които имат нужда да пишат за нещо здравословно всеки ден. Проблемът е за хората, които наистина разчитат, че ще заживеят по-добър живот, инвестирайки в последния писък на суперхраните** или, още по-лошо – в някакъв екстракт от него.
Има един факт, който не подлежи на спор, и той е, че е добре да се яде разнообразен спектър от плодове и зеленчуци. На какво дължим обаче полезните свойства на тези растения е въпрос, на който науката все още не е успяла да даде категоричен отговор. Дали е резултат от наличието на антиоксиданти, на витамини и минерали, на фибри, на комбинация от тях или пък на нещо, което все още не сме открили, никой не може да каже. Поради тази причина все още няма и официална дефиниция, която да стои зад понятието суперхрана и това дава възможност на много хора да спекулират с него с користни цели.
Затова, следващия път, когато четете този сайт или някое от другите издания, които пишат на здравословна тематика, правете го с едно наум. Дотогава - надникнете във фейсбук страницата ни, защото и там всичко си е супер :)
* Годината, в която е маркетиран първият суперплод – нарът
** Последния път, когато проверих, 250 грама годжи бери се продаваха за 12 лева
Добави коментар