На път сме съвсем скоро да открием горещия сезон, макар че, убедени сме, някой сигурно вече ни е изпреварил. Кое му е хубаво на лятото ли? Всичко: морето, плажът, сините вълни и... мидите!
Бързаме да споделим, че черупчестите мекотели са специалитетът в лятното ни меню. Обожаваме ги натюр, панирани, с ориз... Но преди да ви запознаем с многобройните им хранителни достойнства, нека обърнем внимание на...
Мидената им история
Мидите се смятат за един от най-старите животински видове на земята. Използват се за храна от близо 2000 години, а за първи път започват да се отглеждат в Европа през 12 век.
Твърди се, че през 1290г. неориентиран ирландски моряк разбил плавателния си съд в бреговете на френския атлантически бряг. За да не умре от глад, находчивият пътешественик решил да забие няколко кола в морето, на които да опъне мрежите си за крайно импровизиран риболов. Не след дълго, по коловете, под водата, започнали да полепват миди. Корабокрушенецът харесал новите си приятели и решил да ги размножи, като постави още колове в морето.
Историята не казва какво се е случило с мидения плантатор, но впоследствие подводната му техниката за култивиране на миди се превръща в един от основните начини за отглеждането им (другият е надводен). Само че към днешна дата първобитните колове, използвани от ирландския пътешественик навремето, носят малко по-сложното име "колектори".
Отглеждане
След като нахално полепнат, мекотелите започват да се разполагат по дължината на
колектора до морска дълбочина, позволяваща размножаването и растежа им. Освен това, удобно закачени на ексцентричните си домове, тумбестите сладури не могат да бъдат достигнати от лакомия рапан,
който също обича да ги похапва и е като че ли най-големият им враг.
Като поотраснат малко, мидите-още-деца се изваждат с колекторите, слагат се в специални "чорапи" и се потапят отново във водата, за да дочакат тихо и мирно превръщането си в кулинарно произведение.
Най-тежката част в целия този процес е измъкването на наедрелите чорапи от водата и транспортирането им до брега. В обработката на реколтата също има редица тънкости и изисква солидна доза професионализъм.
Въпреки природните фактори, които правят годишния добив относителен, днес глобалната индустрия отчита продукция от около 2 милиона тона миди годишно. Само в България вече има 54 мидени ферми, а първата, експериментална, е пусната в експлоатация през 1994 г. в местността Дълбока, Каварна. Черното ни море, логично, е дом на черната мида, към която именно ще насочим чревоугодническите си помисли.
В черупката
Раковината на въпросната красавица се състои от две черупки, обхващащи стилно талията й. Те са изградени от три слоя и съдържат около 90 % калиев карбонат.
Ако сте любопитни, надникнете в дома й. Ще видите, че цветът на месото при мъжките екземпляри е бял, а при женските – бледо-жълт до оранжев. Но не се заблуждавайте от тази очевидна полова диференциация – и мачовците, и дамите имат наистина уникален вкус.
Самото мекотело се храни с нетоксичен черноморски фитоплактон, детрит и едноклетъчни организми. Което му дава пълното право да смята себе си за естествен екорегулировчик на черноморските води. Ако е в настроение, възрастната мида пречиства до три литра прозрачна течност. Яко, нали? Като оставим настрана био ангажимента на сладураната, ето основната причина, заради която искаме да я виждаме на трапезата си.
Другата храна
Така Веселин Прокопиев, собственик на мидените ферми Дълбока ООД, предпочита да
нарича аквакултурите. Неговото желание е българите да се научат да хапват повече от даровете на морето, защото последните безспорно притежават редица хранителни достойнства.
"Мидите са натурален продукт, който изисква минимална човешка намеса при отглеждането. Тях нито ги храниш, нито ги поиш, нито ги доиш. Просто им създаваш определени условия и се молиш морето да им позволи да оцелеят", споделя господин Прокопиев.
"Другата храна" съдържа 11 пъти повече калций и 2 пъти повече фосфор от говеждото месо. Освен това е отличен протеинов източник. В нея има много от витамините на група B, както и солидна доза витамин C, омега 3 мастни киселини, желязо, мед, манган, йод, кобалт и арсен. В 100 грама продукт се съдържат около 80 калории, което прави мидите добър приятел в отслабването.
Смята се, че редовната им консумацията предпазва организма от сърдечносъдови и редица други заболявания. Могат да се ползват и като лек срещу депресията и лошото настроение.
Добрата новина е, че само преди броени дни в София, край езерото в Панчарево, отвори врати Мидената ферма "Дълбока". Заведението предлага наистина изкусително меню, а собственикът му Веселин Прокопиев обеща да ни предостави няколко от невероятните си рецепти с миди, които имаме доброто намерение да споделим с вас скоро...
А сега ви оставяме да дочакате търпеливо лятото и морските изненади, които ви е подготвило то.
Добави коментар