Не е нужно да сте детектив, нито екстрасенс, за да предположите какво се е случило на препотения човек, който рони сълзи на масата с усмивка на уста. Случила му се е люта чушка. В най-добрия случай – една, а в още по-добрия случай – поне няколко.
Лютите чушки фигурират в менюто ни поне от 7 500 години преди Новата ера. Те са и едно от първите култивирани растения, като исторически сведения за това са открити в Еквадор и датират от преди 6 000 години. Счита се, че отговорен за разпространението им в Стария свят е изследователят Христофор Колумб. Докторът на екипажа на второто колумбово плаване Диего Алварес Чанка описва медицинските им свойства в своите доклади още през 1949 г.
В наши дни науката усърдно се стреми да докаже въпросните медицински свойства, като фокусира усилията си най-вече върху химикала капсаицин. Концентрацията на капсаицин в една чушка определя нейната "огнева мощ" и се измерва в т.нар. SHU (Scoville Heat Units по името на американският фармацевт Уилбър Сковил, който е създател на скалата за лютивост). Понастоящем претендент за най-лютата чушка (и изобщо растение) в света е австралийският хибрид Trinidad Scorpion Butch T, която разполага с 1.46 милиона SHU. Ако имате нужда от сравнение, средностатистическата българска люта чушка рядко може да надхвърли 8 000 SHU.
Противно на масовото схващане, лютото не е вкус. То на практика е
болка. Капсаицинът не стимулира вкусови рецептори, а болковите рецептори в тялото, които реагират на топлина. Поради тази причина бихме могли да получим съвсем автентични кожни изгаряния по всяка
част от тялото, стига да разполагаме с подходящите чушки и да сме достатъчно неразумни в боравенето с тях. Не случайно термичната обработка на най-лютивите сортове се извършва само с предпазно
облекло и противогази, а попадането им в очите може да причини временна слепота.
Предполагаемите ползи от консумацията на люти чушки са многобройни, но най-много проучвания са проведени във връзка с вероятността те да спомагат за понижаване на кръвното налягане, антимикробните и болкоуспокояващите им (колкото и парадоксално да е това) свойства. В последно време има редица проучвания, които затвърждават предположението, че капсаицинът може да играе известна роля в борбата с излишното тегло благодарение на два основни механизма:
-
Ускоряване на метаболизма
-
Притъпяване на апетита
Важно е да се отбележи, че положителни резултати при изследването на първия механизъм са постигнати с такива количества изолиран капсаицин, които биха накарали и най-коравия мексиканец да си глътне сомбрерото. Повече повод за оптимизъм имаме по отношение на втория механизъм, който се проявява дори при експерименти с доста по-реалистични дози от веществото. При тях е регистриран и минимален метаболитен ефект, който лесно бихте могли да надхвърлите ако се разходите с по-бърза крачка до съседната стая. Имайте предвид, че ако сте фенове на лютото и не сядате без него на масата, съществува голяма вероятност да сте много по-"резистентни" към тези му свойства в сравнение с човек, който се препотява от малко черен пипер в супата, например. Това не трябва да ви отчайва, естествено.
Лютите чушки крият и редица други ползи, които въобще не са толкова
спорни. Сред тях са високото съдържание на витамин С и
бета-каротин (провитамин А), особено в червените разновидности. Те са и добри източници на витамин В6, както и на минералите калий, магнезий и желязо.
Високата концентрация на витамин С в чушките спомага и за по-доброто усвояване на желязото от храни с растителен произход като варивата и зърнените.
В крайна сметка, винаги имаме и особеното гастрономическо удоволствие, което много от нас изпитват при консумацията на люто. За него има една интересна теория, която напълно отхвърля вероятността то да се дължи на евентуалните здравословни ползи от чушките или пък самият им вкус. Според нея, любителите на горещите хранителни изживявания са си чиста проба мазохисти. Авторите на тази теория сравняват тръпката от налютяването с изживяванията по време на скок с бънджи или друга екстремна форма на развлечение, където съзнателно подлагаме тялото си на риск, за да се почувстваме "по-живи" след това. Интересен довод в полза на тази теория е, че човекът е единственият бозайник в природата, който доброволно употребява нейните пиперливи дарове.
Добави коментар