Изобщо не ме е срам да си призная, че днешната фраза е мое дело. Даже не разбирам защо трябва да ме е срам. Неотдавна имах близка среща от третия вид с един чужденец, дошъл в България със специалната цел да проповядва духовните ценности и моралната страна на вегетарианството. Попита ме дали ям месо. Осмелих се да му отговоря, че ям повече месо, отколкото той би счел за възпитано. За наказание получих снизходителна усмивка и лекция в тон "Как може да яде теле - то има майка и някой ден на свой ред ще стане майка. То чувства...".
Не бях сигурен дали е редно да му обясня, че у нас не се консумира кой знае колко телешко и, че лично моите вкусови предпочитания клонят към по-зурлестите представители на животинското царство.
Но още по-малко увереност изпитах по въпроса дали този човек си дава сметка, че растенията също имат родители и са предназначени да станат такива. Да, костилките и семките не са някаква странна шега с плодовете и зеленчуците - те служат за размножаване. Колкото до чувствата... кажете ми, бихте ли били в състояние да посегнете на някое от тези миловидни създания, след като веднъж сте срещнали погледа им? Та те мигат с очи, в които се чете молба! Спомнете си за тях следващия път, когато посегнете към сокоизтисквачката!
П.П. По време на създаването на настоящия материал не бяха наранени никакви плодове. Авторът му няма за цел да пропагандира идеологии, а по-скоро да забавлява споделящите неговите хранителни предпочитания, както и несподелящите ги, но оборудвани с подходящото чувство за хумор. Специални благодарности на украинския дизайнер Александър Западенко за нагледния материал.
Добави коментар