Денят на Вси светии е чудесен повод да си поговорим за смайващата липса на магически качества у чесъна. Този многогодишен луковичен зеленчук от семейство Лукови дължи добрата си репутация на древните египтяни, които по онова време са били напълно уверени, че в него се укриват поне няколко божества, половината от които с медицинско образование. Той се е използвал не само за храна, а и като консервиращ агент, лекарство и превантивно средство против чума и свръхестествени зли сили. По-късно славата му е пристигнала и по балканските земи, където с него са се прокуждали всякакви демони, вещици и магьосници. В случай, че ви интересува, поцърковному главният виновник за съприкосновението на човечеството с чесъна е свети Андрей.
Та, за южните славяни използването на чесън против вампири е било нещо като голяма работа. Под "против вампири" разбирайте не само тяхното прогонване, но и тяхното идентифициране. Укриващ самоличността си вампир е можел да бъде разпознат по това, че отказва да яде чесън. Твърди се, че през 70-те години на миналия век, румънските свещеници са раздавали на паството си чесън по време на служба и така са откривали кръвопийците. Явно номерът със светената вода не е бил популярен по онова време... което не е било чак толкова отдавна, като се замислите.
Интересните факти обаче тепърва предстоят. За да се избегне вампирясването на един мъртвец, обикновено се е прибягвало до натъпкването на ноздрите, устата и ушите му със скилидки. Вероятно, за да не влезе злото през тях, сами разбирате. Очите са се намазвали обилно с чеснова паста, също така. Друго любопитно е, че след като са убивали "вампир", освен че са му режели главата, са пълнели устата му с чесън, за да са сигурни, че няма да се завърне. Защото никой уважаващ себе си благородник не би се появил сред изискано общество с чеснов дъх. Повечето вампири са били благородници, знаете.
Но не само нашите земи са се отличавали с подобен род забавления за малки и големи. Всъщност, за малките е имало специален ритуал в Китай и Малайзия, където са мажели челата им със смрадливия зеленчук. Профилактично, да не ги нагризат кръвопийци. Във Филипините пък са го натърквали под мишниците на дечурлигата. Нямам информация за душевните травми, които са претърпявали в резултат. Със сигурност обаче миризмата не е правила впечатление на никого, след като е било масова практика. Разбира се, много други държави, поради липса на достатъчно оригиналност и извратено чувство за хумор, са се задоволявали с плитка чесън, окичена на вратата. Скука.
Но знаете ли кое е най-скучното? Че на фона на цялата тази вуду истерия, чесънът се отличава със смайващата способност да не лекува или предотвратява почти никакви болести. Знам, че сте чели минимум пет статии, които ви уверяват, че това е враг номер едно на рака, но аз ви гарантирам, че подобно нещо в реалния живот няма.
За справка можете да се отправите към графиката за суперхраните, според която единствената евентуална полза от чесъна е намаляване на високо кръвно (1). При това тук говорим за чеснов екстракт, тоест, за концентрации, които трудно можете да постигнете, дори и да се храните със скилидки по цял ден и да си ги завирате навсякъде, където ви скимне. Всички останали положителни ефекти от него са спорни, да не кажем съмнителни.
По отношение на холестерола, един обзор на 29 изследвания (върху общо 1 794 пациента) от 2009 година заключава, че чесънът (отново под формата на екстракт) предизвиква "скромна редукция" на нивата на общия холестерол (2).
Друг отличен обзор от 2012 година пък заключава, че съществуващите сведения за чесъна като лечебно и/или превантивно средство срещу настинка са крайно недостатъчни. Повечето изследвания, които откриват подобен ефект, страдат от сериозни методологически недостатъци, тоест, проведени са зле (3).
Стигнахме и до рака. Що се отнася до него, едно ревю на World Cancer Research Fund заключава, че чесънът "може би предпазва" от рак на червата и стомаха (4). Друг научен обзор от 2009 година пък е категоричен, че "Няма правдоподобни сведения за връзката между приема на чесън и намален риск от рак на стомаха, гърдата, белите дробове и ендометриума (лигавицата на матката). Много ограничени са сведенията, които подкрепят връзката между консумацията на чесън и намаления риск от рак на дебелото черво, простатата, хранопровода, ларинкса, устната кухина, яйчниците и бъбреците (5).
Единствената литература, която възлага някакви надежди на чудодейните сили на чесъна е художествената. Всъщност, дори и там повечето автори предпочитат да оставят вампирите си безразлични към него. В случаите, в които вампирите не харесват чесън, това е заради обостреното им обоняние. Единствената причина, поради която митът за лечебната мощ на чесъна отказва да умре, е безсмъртният роман Дракула на Брам Стокър, където холандският професор (язък му за научната степен) Ван Хелсинг окачва чесън на врата на Люси Уестънрей, за да я излекува от вампиризъм.
Далеч по-авторитетни норвежки професори обаче са заключили, че основанията за подобно действие трябва да си останат в сферата на фикцията. Поради липсата на вампири, те провеждат експеримента си с пиявици. В стриктно стандартизирани условия, те предлагат на група от кръвопийци да се прикрепят към ръка, намазана с чесън или към напълно чиста ръка. В два от три случая гадинките демонстрират категорично предпочитание към смрадливия крайник. Когато предпочитат чесновата ръка, те се впиват за светкавичните 14,9 секунди, докато прикрепянето към чистата такава им отнема около три пъти по-дълго време (44,9 секунди). Това ги кара да завършат доклада си с текст, който гласи: "Традиционното схващане, че чесънът има профилактични свойства навярно е погрешно. На практика е по-вероятно да е тъкмо обратното. Изследването индикира, че е възможно чесънът да привлича вампири. Следователно, за да избегнем балканоподобно развитие в Норвегия, би следвало да ограничим употребата на чесън." (6)
Дами и господа, камъкът отново е в нашата градина. Честит празник и не забравяйте, че освен за ядене, тиквите служат и за мислене!
Добави коментар