Наистина не знам какво точно се случва на всички хора, които посетят това място, но разказите им винаги разпалват в мен нещо много по-голямо от интерес. Историите на пътешествениците са странен примес от недоумение, възхита и възторг. И онова особено отношение към свещено-битовото в живота на индийците. Не издържах, затова реших и аз да "пътувам" към Варанаси. С вас!
Чували сте за свещената река Ганг, нали? Тогава трябва да започнем приключението си от водите й, тъй като именно в тях всяка сутрин потапят тела жителите на Банарас (Варанаси). Но тези хора не са просто майките, дошли да изперат дрехите на невръстните си деца или възрастните мъже, прекарващи часове в раздумка със своите приятели.
На бреговете на реката по изгрев слънце можете да видите млади и стари йогини, практикуващи усърдно познатите ви оттук-оттам асани. Силуетите на крави, кучета и птици се преплитат с човешките и се губят в дима, издигащ се от изгаряните край водата трупове. В близост до мистериозната Ганг се събират безброй вярващи, за които съприкосновението с реката е неделима част от стар като самия свят ритуал.
Защото Банарас е свещената столица на Индия – нещо като Мека за индуси, будисти и джайнисти. Според индийската легенда, Варанаси е основан от самия Шива преди хиляди години. Градът се къпе още и в славата на "най-стария град на света". Дали е най-стар, или не, за нас обаче не е толкова важно. Все пак, със сигурност знаем, че още през VI в. пр. Хр. той е бил индустриален център, славещ се с производството на муселинови и копринени платове, парфюми, изделия от слонова кост и скулптури.
Още от древността, та до ден-днешен, Банарас е важен религиозен и културен център на страната, тук са живели и живеят много философи, музиканти, поети и писатели. Но ако си мислите, че една културна и религиозна столица следва да е подредена и излъскана като музеен експонат, грешите. Защото сме в Индия.
По всичко личи, че тук животът комбинира много изкусно привидно несъчетаеми същности като свещено и ежедневно, духовно и материално, забързаност и съзерцание. Тръгнете ли по местните улици, ще се изгубите в море от моторни и човешки души. В бурен поток от движение на коли, колелета, велорикши и пешеходци.
В тесните улички край Стария град пък можете да се срещнете с още едно лице на Банарас - изобилните малки магазинчета край пътя и поредицата от индуистки храмове. Само не си мислете, че по тези места има по-малко минувачи и животни – пъстрото стълпотворение на града няма да ви остави на мира.
Докато се разхождате из улиците, ще се изкушите многократно да си купите ръчно тъкана дреха или шал, може да поточите лиги пред разноцветните копринени сарита, ще позяпате килими, декорации за стена и разнообразни изделия от дърво. Пазарът на храните пък ще ви очарова с екзотиката си.
Е, ще ходим ли някой ден към Банарас? За себе си знам, че ще реализирам тази мечта, дори да е след години. Ако вие все още се чудите дали да предприемете подобно пътуване, погледнете галерията и едно видео, отразяващо ежедневието във Варанаси - такова, каквото е, без преструвки и фалшиви окраски.
Добави коментар