Обичам да интервюирам пътешественици :) И причината е една: техните вълнуващи истории ме вдъхновяват да пътувам и аз. Да обикалям. Да се движа.
Затова с огромно удоволствие ви представям Виктория Паева.
Младата дама е родена в София и учи архитектура. Като малка е искала да бъде плувкиня, архитект, художник, детектив, индианец и какво ли още не. Но днес основното ѝ занимание е да пътешества до близки и далечни места и да пише за тях в интересния си блог Big Chill Pill.
Срещнахме се виртуално, за да ми разкаже за последното си приключение - Индия. Получи се наистина интересно интервю:
Здрасти, Вики! Кажи ми: как се реши да пътуваш точно в Индия?
Решението не беше взето само от мен, понеже, колкото и да не мога да ги нарека така, пътешествията са ми... работа.
Пиша за едно списание в Мексико и от там ме изпращат да пътувам в замяна на статии, снимки, истории, преживявания и постове в блога. Имаше колебания между Китай, Тайланд, Индия и Кения.
Аз, като цяло, не отказвам да отида където и да е било, но се двоумях за Индия. Ала заминах :)
Имаше ли нужда от предварителна подготовка или просто нарами раницата и тръгна?
Достатъчно ми беше да знам горе-долу кои места ще посетим заедно с момчето, с което пътувахме. Най-вече защото имахме двупосочен билет и дата за връщане, а исках да използвам времето на пътя оптимално. Оказа се обаче, че в Индия е невъзможно да планираш къде ще бъдеш след два дни.
Какви бяха първите ти впечатления от азиатската държава? Сбъднаха ли се очакванията и мечтите ти?
Oпитах се да замина без мечти и очаквания. Очаквах и мечтаех за неочакваното. Първите впечатления бяха пълен шок.
Изразът "културен шок" винаги ми се е струвал малко префърцунен, но точно това преживях. Всичките ми сетива се сблъскаха с непознати дотогава усещания - непрестанен шум на клаксони, звуци на изключително високочестотни индийски песни; гледката на хора, живеещи в пълна мизерия на улицата, многообразни представители на фауната, щъкащи по улиците заедно с хората (освен свещените крави, е пълно с кози, прасета, маймуни, кучета, гущери, мишки, камили...); странни миксове от миризми на тоалетна и пържена храна, индийски пръчици и отпадъци...
Беше все едно някой ме е грабнал в съня ми и ме е пуснал да се събудя в друг свят.
Коя част на Индия ще ни препоръчаш задължително да посетим?
Ние обикаляхме главно северните области. Но Индия е необятна. Буквално. За мен лично, Лех и районът на Ладах бяха ужасно магически. Само пътят до там си беше цяло приключение: 20 часа с рейс по криволичещ стръмен кален път, от двете страни на който всичко е отвесно - я нагоре, я надолу... И планини навсякъде и във всякакви цветове.
Alejandro Jaime
Дори не знаех, че съществуват лилави скали преди да ги видя със собствените си очи. Преминахме през втория най-висок моторизиран проход в света - 5328 м!
Като цяло, атмосферата в Ладах беше уникална. Хората са супер усмихнати и постоянно тананикат мантри. Пълно е с будистки манастири и монаси, слънцето грее непрестанно (а това по време на мусона си беше чудо). Наистина оставих частица от сърцето си там.
Варанаси също е място, което препоръчвам. Намира се на брега на свещената река Ганг, град на Шива е и е един от най-старите в света, изключително културно и религиозно наситен. Освен ритуалното къпане в реката, която е покъртително мръсна, на брега ѝ горят трупове - свещената кремация за хиндуистите. Пълно е с пилигрими, храмове и саду.
Alejandro Jaime
Alejandro Jaime
Кое в индийската култура те привлича най-силно?
Невероятното разнообразие ме привлича най-силно. Малките ежедневни неща от рода на: как, по дяволите, няма катастрофи на всеки 100 м?!
Трафикът там е като пчелен кошер, който изглежда пълен хаос, но всъщност функционира перфектно, благодарение на всеки един участник в него.
Аз много се изкефих на изобретателността на индийците. Във влака, например, с три движения правят от нормално купе... 6 легла. Измайсторяват си купички от вестници и бананови листа.
Alejandro Jaime
Нещата там просто се случват и работят. Например, няколко пъти ни се случи да ни затъне автобусът в кал, или да му се развали някоя част. Но тук никой не вика пътна помощ (не знам дали има изобщо подобна), оправят се както могат, а те винаги могат.
Alejandro Jaime
Веднъж багер ни издърпа рейса. Както каза едно момче: в Индия всичко е възможно. Иначе, това е може би най-интересната държава от културно-религиозна гледна точка, което е известен факт.
Какво те отблъсква?
Май – нищо. Има неща, които не държа да виждам, но приемам. Пикаещите навсякъде мъже не са най-яката гледка, но просто не гледам към тях и това е.
Мизерията и страданието по улиците са голям шок – неща, които, колкото и тривиално да звучи, те карат да се замислиш и да оцениш това, което имаш.
Alejandro Jaime
Какви са хората там и намираш ли общ език с тях?
Хората са всякакви. И няма как! Все пак 1/6 от света живее в Индия. Но си имат отличителни културни белези, ако можем да ги наречем така. Например - отношенията между мъже-жени и мъже-мъже са различни. Впрочем, там ходят хванати за ръце, без да са интимни партньори.
Иначе, общ език се намира лесно, според мен, стига да си отворен към различията им.
Alejandro Jaime
Можеш ли да определиш пътуването си като опасно? И кой е най-големият риск, който си поемала досега?
Аз много вярвам на Айнщайн :) Та, всичко е относително: за едни е опасно да плуваш отвъд шамандурата, за други - да скочиш бейс джъмп...
"Опасност" може да ти се случи, докато си седиш на тротоара дори.
Що се отнася до пътуването ми, не бих го определила като рисковано (виж, майка ми го намира за много опасно).
Въпросът за най-голям риск ме затруднява, да си призная. Аз по-скоро приемам нещата. Взимам решение, забравям за другите опции и вярвам, че то е правилното. Накрая все пак се оказва за добро, дори да не е изглеждало така в началото.
Така че риск печели, риск печели (просто по-късно ;) Може би рискувах да пия чешмяна вода в Индия, но ето, че нищо ми няма :)
Какво би казала на всички онези, които са решили да тръгнат по твоите стъпки?
Да тръгнат! Веднага. Да се подготвят с челник, спален чувал и нож. За всеки случай. Да не очакват нищо и да се оставят на мига, дори да е кофти миг. Аз се старая да правя така, но не винаги е лесно.
От фотографска гледна точка, кое е най-пленителното място за снимане в Индия?
Мисля, че това са хората. (Което е валидно не само за тази страна). Но хората, когато не позират. Според мен, никоя камера и фотограф не може да хване красотата на природата. Докато един поглед или изражение е ... един път. Ако успееш да хванеш такъв момент, е велико. Неслучайно афганистанското момиче от корицата на сп. National Geographic е сред най-популярните снимки в света.
Alejandro Jaime
Какво ти предстои в бъдеще и кога да те очакваме в България? :)
Идея си нямам какво ми предстои =) Знам какво ми се ще да стане, но ще видим. От началото на октомври съм в България.
Добави коментар