Перу. Инки. Свещени места и аристократични резиденции в планината, построени през далечния XV в. Естествена зеленина и онзи възхитителен средновековен гении на архитектурата, които ви карат да настръхвате. Кажете, често ли в живота ви се случва да се сблъсквате с такива комбинации? Не. Затова – трябва възможно най-скоро да отидете в южната част на Южна Америка! Към Мачу Пикчу...
Това е неговото оригинално наименование, което на индианския език кечуа означава "стар връх". Всъщност, въпросната перуанска забележителност представлява цял архитектурен комплекс, построен от инките някъде през XV в. Известен е още като "Градът на инките".
Мачу Пикчу е изграден в типичния за същото племе стил – от полиран сух камък и плътно прилепнали една към друга плочи. Постройката се намира на 80 километра североизточно от столицата Куско и се издига на 2,450 м. надморска височина в планината, носеща същото име като сакралния град. Ако пък отправите поглед надолу от внушителния комплекс, ще видите водите на река Урубамба.
Историческата забележителност, за която си говорим, е изпълнявала функцията на планинска резиденция на владетеля Пачакути. Предполага се, че е построена към 1440 г. и е оцеляла до 1532 г., когато испанците нахлуват в империята на инките и унищожават владетелското селище.
В тези далечни години сакралното място било почти непристъпно за хората, а и също толкова невидимо, тъй като околностите му били покрити от гъста джунгла.
Населението на малкия град вероятно наброявало към 1 200 души, които се занимавали предимно със земеделие и се прекланяли пред Инти – богът на слънцето. Предполага се, че територията на Мачу Пикчу била застроена с над 140 различни постройки, сред които палати, светилища и къщи. Освен това обаче, в града е имало множество каменни стълбища и фонтани, свързани помежду си с канали и дренажна система, издълбана в скалите.
Според археолозите, Мачу Пикчу е бил разделен на три сектора, които се обитавали съответно от владетеля и неговите приближени, жреците и обикновените хора. В частта, предназначена за духовните водачи, се намират Слънчевата наблюдателница, Храмът на слънцето – единственото запазено светилище на главния бог на инките – Виракоча, и Храмът с трите прозореца (които представляват три трапецовидни отвора).
През 1911 г. американският историк Хирам Бингъм, насочван от местните хора, посещава Мачу Пикчу и на практика става първият човек от новото време, преоткрил свещения град на инките. Бингъм пише книга, озаглавена "Изгубеният град на инките", с която разпалва въображението и интереса на своите съвременници. Той обаче също така взима със себе си артефакти, които открива край архитектурния паметник - сребърни статуи, керамични съдове, бижута и др. Същите той занася в Йейлския университет за изследване, като казва, че ще бъдат върнати след 18 месеца.
Всъщност, скъпоценностите, принадлежащи на Мачу Пикчу и до днес не са се завърнали в родината си. Южноамериканските власти на няколко пъти водят преговори с управниците на университета и през 2010 г. институцията обещава да върне взетите от Бингъм предмети, но така и не прави стъпка към разрешаването на проблема.
Поради тази причина Перу най-вероятно ще започне съдебна процедура за възвръщането на изконно принадлежащите му артефакти. И това е съдбата на една забележителност от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО!
С мечтание за Мачу Пикчу искаме да отправим един призив към всички хора: нека съкровищата на света не се превръщат в плячка на онези, ламтящи за пари и слава! Историческото наследство не е лична принадлежност и нямаме право да се разправяме с нея, както намерим за добре. Нека пазим историята и културата си, защото това е единственият начин да съхраним бъдещето си.
За още интересни гледки от Мачу Пикчу, влезте в галерията.
Добави коментар