Продължаваме с втория ден от обиколката на магнетичните Източни Родопи. Умишлено пропускам посещението на Перперикон, който за вас, предполагам, е повече от познат. След нощувка в Ивайловград се отправяме към разположената на 4 км западно от града вила "Армира". После поемаме и към село Мезек, за да видим една от най-добре запазените средновековни крепости у нас.
Вила "Армира" намираме изключително лесно, тъй като се намира вдясно от пътя, излизащ от Ивайловград. В момента към самата забележителност функционира и туристически център, където може да получите информация за историята й.
Вилата е същинско съкровище не само поради факта, че е строена някъде през I в. сл. Хр, а че е открита наскоро, при това – съвсем случайно. Чудото се случва през 60-те години на миналия век по време на проучване за строеж на язовир в местността. След като останките на вилата са намерени, започват разкопки, които след известно време са преустановени. Складираните наблизо открити артефакти са частично разграбени и разпродадени както от частни, така и от държавни лица.
Съдбата на "Армира" в този период наистина е била тъжна, но в последните години се разработват проекти за съхраняването и реставрирането й. Надяваме се, че те ще спомогнат за по-нататъшното съхранение и популяризиране на благородническата къща от римско време.
Същата, всъщност, по размери и пищност повече е приличала на истински дворец. За последното свидетелстват огромната й площ, украсените мраморни колони, мозайката с най-разнообразни орнаменти, стенописите, наличието на огромен вътрешен басейн и външна баня, постройките в двора, за които се предполага, че са били обитавани от прислугата на комплекса. Днес някои от тези безценни архитектурни находки могат да бъдат видени във вилата, други – в Националния исторически музей, а трети предстои да бъдат откривани.
Впечатлени от великолепието и изяществото на "Армира", се отправяме към село Мезек. Минавайки през него забелязваме дървена табела с абстрактния двуредов надпис "Крепост (1 ред) Пързалка (2 ред)". Не бяхме сигурни дали искаме да се пързаляме, но за крепостта имахме известна увереност, затова последвахме посоката, указана на табелата.
Руслана Русева
Пътят към крепостта е асфалтиран и вдясно се отбива към информационно табло. От него разбираме, че защитното съоръжение е било построено между XI и XII в. и е едно от най-добре съхранените по българските земи. Крепостта е била важна от стратегическа гледна точка поради близостта си до Константинопол (Истанбул) и долината на река Арда.
Постройката следва терена на хълмисто-равнинната местност и в резултат на това разположените по-нависоко кули са били по-непробиваеми от тези в по-ниските част. Общо деветте охранителни кули са се свързвали помежду си посредством дървени стълби. По дървени стълбички се качваме и ние, за да "покорим" наблюдателниците и да погледнем от тях към ниското. Оттук съзираме пътя, водещ към каменната постройка и вътрешното дворче с избуяла зелена трева.
Отбранителният комплекс е разположен в хубава природна местност, но за съжаление посетителите не са се погрижили да съхранят чистотата й. Тук навсякъде виждаме захвърлени хартии, хранителни отпадъци и дори следи от лагерен огън. Наистина ни е неприятно да отбележим за пореден път, че някой идва тук не за да обогати културата си, а за да замърси национално богатство.
Тръгваме си от крепостта с първите следи на залеза, за да пристигнем в град Маджарово, което ще бъде следващата ни спирка в планината. А преди да тръгнем отново на разходка из Родопите, заповядайте в галерията, за да се насладите на красотата на посетените от нас места.
Добави коментар