Събота е! Да се поразходим, а? Този път обаче аз избирам маршрута. Ако нямате нищо против, веднага хващаме влака за град Своге, ама не сме за там. Предлагам ви да слезем на следващата гара, където се намира китното селце Бов. Разположено в Искърското дефиле, то е качено нависоко, а къщичките му са пръснати на терасовиден принцип – една над друга.
Легендата разказва, че през 1206 година цар Калоян пленява в местността рицари от четвъртия кръстоносен поход. За да се спасят, част от тях, ръководени от маркиз Сен Бьов, били принудени да се заселят тук. Оттогава селището носи името на маркиза.
Ако питате мен, рицарите са извадили страшен късмет, попадайки в плен на това райско кътче – кой не би мечтал за такъв чудесен затвор :)
Красимира Динева
По-важното е, че от Бов започва нашият преход - ще тръгнем по т. нар. Вазова пътека. Познахте! Иван Вазов е обичал да се разхожда по нея. Много често точно тук той е откривал вдъхновение и спокойствие, необходими на всеки творец, за да ражда брилянтни идеи. Говори се още, че именно на това място писателят е получил творческа искра, за да напише разказа "Дядо Йоцо гледа".
Пътеката е дълга около 12 км, води към с. Заселе и е изградена през 70-те години на 20-ти век. Започва в ниското и се катери все нагоре в пазвата на планината. Дишайте! Тук въздухът е чист, ухае на бор и на току-що поникнала зелена растителност. По пътя си, освен други туристи, ще срещнем и немалко планински обитатели.
Заповядайте в Рая на гущерите – има ги всякакви: зелени, жълти, пясъчно-сиви, шарени. Седят и хващат тен на някой камък или се къпят в река Скакля, течаща покрай пътечката. Не бързайте. Радвайте се на природата с пълни шепи, почувствайте я. Оставете в Бов проблемите, грижите и лошите мисли.
Красимира Динева
Красимира Динева
Ето, че неусетно се озоваваме пред водопад Скакля. Той се спуска от местността Варо в три каскадно разположени скали. Красив е, няма майтап! В подножието му кристални капчици хвърчат в луда игра и мокрят косите и лицата ни.
Красимира Динева
Красимира Динева
Красимира Динева
Красимира Динева
Щрак. Време е за незабравим спомен. И продължаваме? Пътеката започва леко да ни затруднява със серия от изкачвания, но няма да се отказваме – ще я преборим на един дъх.
Красимира Динева
Стигаме скалата Черния камък и сме почти горе! Гледката е невероятна – зелено море от планини се разтваря в небето и ни се иска да потънем в него, да полетим...
Красимира Динева
Красимира Динева
Наоколо има куп тучни полянки и се сещаме, че е време да поспрем и да починем. Избираме една и лягаме на тревата, за да се насладим на прекрасния ден. Ехаааа, страхотно!
Ще останем тук колкото ни харесва и после отново ще тръгнем по Вазовата пътека, но в обратна посока – към Бов. Ала си обещаваме, че скоро ще се върнем пак, нали?
Добави коментар