По улиците на Барселона. Част 2

Какво ще кажете, за пореден път, мислите да ни отведат край бреговете на Средиземно море - на онова магическо местенце, познато просто като Барселона.  

Изгарям от желание да ви заредя с частичка от духа на този вдъхновяващ град. Уханието на жасмин и нектар по улиците му, всеки танц и всяка испанска целувка. Невъобразима ежедневна динамика от цветове, жестове, физиономии и думи, наподобяваща карнавал.

Приключението е на път да започне и трябва да знаете, че откъдето и да тръгнем, крайната точка винаги е една – презареждане. Емоционално, физическо, духовно. 

Едно от нещата, които никой посетител на Барселона не може да пропусне, са легендарните рамбли. Така местните жители наричат улиците, водещи от морския бряг до центъра. Някога те били до края на града, но днес някогашните бариери са превърнати в място за разходка. Цветарници, будки за вестници, симпатични магазинчета с всевъзможни сувенири, типични барове Тапас, кафенета с масички, разположени насред булеварда, жонгльори, облечени в бронз, или "сребърни" мимове - тук е царството на всички тях.

Ла Рамбла (La Rambla) е живописен булевард, чиито странични улички крият исторически и съвременни богатства, преплетени във вдъхновяващ римейк от стилове. Началото му започва от площад "Каталуня", продължава и се извива по цялата дължина на Стара Барселона и свършва до паметника на Христофор Колумб и оживената пристанищната част (Port Vell).

Пъстрата улица е своеобразен архитектурен музей на открито, по който може да видите едни от най-интересните и дръзки сгради в града. Хората казват, че сърцето на Барселона тупти в ритъма на Рамбла. Може би, защото булевардът кара човек да вникне в различните духовни измерения на града, кой знае...

Въпреки доброто настроение и колорита, на които ще се натъкнете по улицата, бъдете нащрек и за "близки срещи от третия вид" с джебчий, наркодилъри и други подобни.

Този район е оживен до късно и предлага разнообразни традиционни и интернационални заведения за всеки вкус. Удоволствието от разходката в Барселона несъмнено е свързано и с удоволствието от храната. Задължително се докоснете до каталунската кухня, която включва много зеленчукови ястия, въпреки че на моменти може да бъде тежка. Сред най-известните ястия е "rustic pa amb tomàquet” - филия хляб със зехтин, сол и прясно смачкани домати. 

Не се шокирайте, ако забележите, че в някое заведение хората тръскат пепелта и хвърлят фасовете си по земята. Колкото по-мръсно е едно заведение, толкова по-посещавано е то. Обърнете внимание и на друг навик - chiquiteo – пийване на малки чаши вино от бар на бар на крак с приятели. Огнените испанци определено има с какво да ни изненадат.

На фона на Барселона се откроява хълмът Монтжуик, където се намират Националният дворец с пеещите фонтани и Националният музей на каталунското изкуство. Ако искате да преоткриете тясната връзка между музиката и изкуството, да се насладите на творбите на Пикасо и Ван Гог или просто да присъствате на някое от многобройните културни мероприятия, това е мястото.

Продължаваме обаче виртуално си пътешествие в посока центъра, където изпъкват Каза Батио (Casa Batllo) и Каза Мила (Casa Milà). Разположени на централни търговски булеварди, и двете са дело на Антони Гауди по поръчка на богати индустриални магнати. Заради причудливите си и несиметрични фасади, те с право са наречени "връх на модернизма".

Casa Batllo е известна още и като "къща на костите". Керемидите на покрива наподобяват рибени люспи, а във вътрешността ѝ няма прави ъгли. Casa Milà пък много често се определя като Ла Педрера – каменоломната, заради вълнообразната сива каменна фасада с железни балкони. Къщите са част от списъка на ЮНЕСКО за историческо наследство. 

Кулата "Агбар", смятана за едно от архитектурните чудеса на света, заради формата си на куршум, площадите "Испания" и "Каталуня", готическият квартал "Бари Готик", най-големият стадион в Европа "Ноу Камп", Триумфалната арка – все перли, оформящи уникалния характер и блясък на Барселона.

Без съмнение обаче, човек сякаш истински оживява, преражда се в мистичната градина, разположена на хълма Ел Кармел – Парк Гюел (Parc Güell). Проектирана отново от великия испански архитект Гауди, градината е изключителна с това, че всички фигури, статуи и постройки в парка са направени от малки цветни порцеланови парченца. Двете сгради на входа са доста интересни, защото имат необичайни, подобни на кули покриви. 

В центъра на парка се намира основната тераса, която има анатомична пейка с формата на морска змия от вътрешната си страна. Отстрани на пътеките има невероятни скални колони, които сякаш прорастват от земята. Тук всеки елемент, всяка палма са приказни, затова оставете вятърните мелници на Дон Кихот.

Нюансите, багрите, които Гауди съчетава така виртуозно на това местенце, определено са поразителни. Под белите дорийски колони често има млади музиканти, изпълняващи класическа музика. Великолепен звук ехти из целия парк. Малки, шарени гущерчета, един от символите на Барселона, изпъстрят почти всяка статуя. По обед слънцето се отразява в цветните мозайки и картинката наистина става вълшебна.

Изпълнен с духа на региона, градът ухае на средиземноморска кухня и море, а сложната многопластова архитектура създава излюзията, че Барселона съществува едновременно в няколко епохи. Тук животът тече в бъдещето, а всичко се случва на фона на стари готически катедрали и ар нуво сгради. Лабиринтът от улички, разкриващ потайностите на града, отвисоко прилича на нарязани филийки.

Този мегаполис, огряван от топлото слънце на 41-вия паралел и отражението на лъчите му в залива, те кара да вдишваш от опияняващата му атмосфера. Кара те да мечтаеш за дългите сенки на вътрешните дворове, за вечните вълни, за пулса на младостта. Навява желание да се върнеш, преди още да си си заминал.