София - Мароко - Клуб на пътешественика

Маргарита, на 25. Дипломиран бакалавър по маркетинг. Има 3-годишен стаж като счетоводител.

Може би вече си представяте лъскава мацка в обувки на висок ток, с прилепнала пола, бухнала ризка и перфектен маникюр. Е, не и тази Маргарита!

Тази Маргарита преди 3 години решава, че работата в офис не е за нея и зарязва подредения си градски живот. Вместо това започва да катери планини, участва в доброволчески програми, обикаля на стоп Европа с една раница, с един Сашо и с пълно катераческо снаряжение, работи в Гибралтар като сервитьорка, кара колело из прашно Мароко, през зимата е ски учител и какво ли още не...

Съвсем естествено, след няколко години пътувания и приключения, Марги и Сашо се нуждаят от място, където да споделят опита си, да провокират открито към авантюризъм, а и да намират вдъхновение от пътешествията на другите. И също толкова естествено това място вече е факт!

Клуб на пътешественикаНа малката уличка "Виктор Юго" (пресечка на "Иван Асен II"), под номер 5, се перчи симпатично магаренце – логото на чисто новия Клуб на пътешественика, което няма да допусне да го подминете просто ей така :)

Вътре, освен широко усмихнатата Маргарита Ангелова, която с удоволствие ще ви разказва истории за планини и катерене, можете да се срещнете и с Александър Серафимов, който също си пада по диви места. Двамата имат и нов съмишленик – Надежда Шаличева, която пък не пропуска шанс да се включи в някой младежки обмен или програма, свързана с пътуване.

Уви, среща с тримата наведнъж е почти непостижимо явление, тъй като все някой е нанякъде.

Аз имах страхотния късмет да уцеля Марги, която ми разказа за идеята на Клуба, за пътуването като начин на живот и за сбъдването на мечтите, но едно по едно...

Всичко започва, когато...

"... ми писна да работя в офис и напуснах," казва Марги. "Това стана, след като записах курс за планински водачи, който преобърна възприятията ми за живота изобщо. Изкарах и един курс за работа с деца, беше ми любопитно дали ще мога да се разбирам с тях или не. Оказа се, че всъщност много искам да работя с хлапета – това е най-приятното нещо, което съм правила до момента".

После ми разказва как е участвала в организирането на детски лагери в планината – на палатки, с преходи, обучения, демонстрации. Разпалено обяснява колко е забавно да си заобиколен от деца и младежи, колко е лесно да общуваш с тях и как постоянно научаваш нови неща.

И продължава историята си за одисеята си до другия край на Европа...

"... След като срещнах Сашо и попътувахме заедно на кратки разстояния, в някакъв момент той сподели, че му се ходи надалеч, например следващото лято до Гибралтар, и то – на стоп. Аз пък много исках да уча испански, на място, в родната му среда. И Гибралтар ми се стори безкрайно интересно място – накрая на Испания, на крачка от Африка, но британска територия. Реших, че отивам с него и така, половин година по-късно, тръгнахме натам на стоп.

Понеже не знаехме кога и дали ще се върнем, бяхме с раници и с екипировка за катерене. Отне ни месец и половина да стигнем до Гибралтар. Катерихме в Черна гора, после в Италия. Доброволствахме на разни места, за да спим безплатно. В един хостел, например, боядисвахме. На някои места ни приютяваха приятели, на други се възползвахме от каучсърфинг...".

Радила Радилова/ FitWell.bgМарги ми споделя, че през цялото време са имали страхотен късмет със Сашо. Дори в Гибралтар, супер случайно, попадат на брата на нейна приятелка, който ги приютява за няколко дни и им помага да се ориентират. Намират си работа на втория ден, тя - като сервитьорка в бразилски ресторант и е много доволна, че се справя добре с новите си задължения. На третия ден откриват и квартира.

Апетитът идва с яденето

"Да, така е. Не искахме да си тръгнем просто така, искахме да пообикаляме наоколо и след края на сезона три месеца кръстосвахме Португалия и Испания, пак на стоп. Катерехме и пътувахме.

Бяхме си намерили едно място в Северна Испания, където да доброволстваме в строежа на къща от дървени трупи и кал. Уж трябваше да бъдем там 2 седмици, но останахме месец и половина, защото много ни хареса".

После Марги и Сашо се връщат отново в България, изкарват един сезон като ски учители тук, но решават отново да прекарат лятото в Гибралтар. Работодателите им били много доволни от тях и им предложили работа и за следващия сезон. Този път двамата отиват със самолет, за да могат да работят по-дълго.

Европа не стига

Да, в Мароко е къде-къде по-интересно, особено на две гуми!

"Със Сашо си купихме колела още през лятото и по някое време, след като сезонът приключи, решихме, че ще се разходим до Мароко с тях. Отидохме там и обикаляхме месец и половина, през цялото време – на велосипеди. Избягвахме много упорито туристическите места и градовете, предпочетохме да видим как живеят местните в селата и малките градчета, да усетим типичната атмосфера. Беше омагьосващо!".

Естествено, питам Марги дали е било безопасно придвижването с колело, а тя ми обяснява, че за целия си престой не са видели нито една катастрофа. И уточнява, че местните карат доста "диво" и не спазват дори някои елементарни правила за движение. Въпреки това подчертава, че нито веднъж не са се почувствали застрашени, нищо, че на практика са живели на пътя.

Как се ражда една идея?

Радила Радилова/ FitWell.bg

"В кафене, някъде из Мароко. Почивахме си и обсъждахме колко е трудно да се ориентираш в информацията в интернет, особено по отношение на пътуването, как се губиш из сайтове и блогове, губиш време и нерви, докато откриеш онова, което конкретно те интересува.

И си казахме колко хубаво би било да си направим място, на което да се събираме и да споделяме общия си интерес към пътешествията с други хора, да си направим база от данни с неща, които сме събирали при различни пътувания – визитки, препоръки, информация за доброволчески програми, интересни места и т.н. Освен това сме планински водачи с опит, познаваме различни хора, пътешественици и бихме били от полза на много хора – и като личен опит, и като посредници".

Естествено, идеята е базова, едно хрумване, което се нуждае от време, за да узрее и да се развие.

Марги и Сашо изкарват миналата зима в австрийските Алпи като ски учители, а тази пролет, след като се връщат, регистрират своя неправителствена организация. И нещата започват да се задвижват.

Мястото

Радила Радилова/ FitWell.bgОткриват го отново случайно (ако все още смятате, че има случайности) и запретват ръкави. Марги споделя, че не са търсили приятели, които да им помагат в работата по помещението, те сами идвали и предлагали помощта си.

Обзавеждането е семпло, в същото време оригинално и мултифункционално – точно толкова, колкото само един истински пътешественик може да си го представи.

Някои неща са наследили от предишните обитатели – подовете, цветните стени, рецепцията. Имат малка библиотека с все повече неща за четене и удобен диван. Но най-интересно е обзавеждането в основното помещение. Мебели за сядане няма, вместо това има възглавници, изработени от чували за кафе от зебло и пълни с бали слама. Супер удобни!

"Масите също са наша идея. За през деня ни трябват такива, на които да си четеш книжка, да пиеш нещо, да разговаряш с някого. А вечер имаме нужда повече от нещо, подобно на чин, на който човек да си записва интересни неща, да си остави лаптоп и т.н. Много се чудехме как точно да стане. И така стигнахме до идеята за 2 в 1 – подвижен плот и основа, която може да се използва нашироко и да бъде ниска, и да се обръща нависоко и да става чин", разказва Марги.

Клуб на пътешественика, не заведение

"Идеята не е да отворим още един бар, а място, на което хората се събират по определен повод, тема, интереси. Да се запознават и да споделят опит, вдъхновение.

През деня планираме да отваряме към 13.00 ч., но още не сме сигурни дали ще остане така. До 18.00 ч. клубът ще функционира като информационен център – имаме база данни, карти, книги, добри контакти, включително с хора, посетили съвсем неконвекционални места.

Та, ако някой реши да прекара няколко часа тук, да си разговаря с някого, да си чете и т.н., имаме дневна такса, в която се включва и напитка по избор. Всеки може и да си работи от тук, защото е доста спокойно. Имаме и мултифункционално устройство – принтер, скенер и др, ако някой има нужда.

Искаме да бъдем от полза и на чуждестранни туристи, които да насочваме към не толкова популярни места, да ги ориентираме наоколо и т.н.

Вечер, след 18.30, ще се стараем да се случва нещо различно и интересно. Иска ни се веднъж-два пъти седмично да има различни презентации – за пътувания, експедиции, да каним гости чужденци".

Провеждат и курсове - за първа помощ в планината, на пътя, за поддръжка на велосипед, обучения, свързани със зимните спортове, и смятат да разширяват списъка. Канят специалисти, които да помагат на хората да бъдат полезни както на себе си, така и на околните.

В Клуба на пътешественика има и специално информационно табло, разделено на 2 части. В едната обяви ще поставят приключенци, които си търсят другарче за съвместни пътувания. В другата ще има материали на различни организации, които ще информират за техни инициативи, събития, курсове и т.н.

"Много се надяваме да си партнираме с всякакви организации, колкото повече, толкова по-добре. Не искаме да се конкурираме с тях," пояснява Марги.

Радила Радилова/ FitWell.bg

Как да станеш един от тях?

"Планираме членството в клуба да е платено, но все още уточняваме детайлите. Искаме да предлагаме различни варианти на хората. Единият, например, ще бъде само абонамент за библиотеката – да можеш да си взимаш книга за период до две седмици и да си я четеш.

Самото членство ще бъде в две форми, като искаме всеки член на клуба да получава определени облаги срещу парите си.

Тепърва ще определим сумата, но искаме срещу нея да предоставяме отстъпки в магазини за екипировка, отстъпки за нощувки в хижи на територията на България, отстъпки за някои от нашите курсове по избор. Също искаме членският внос да носи някакъв подарък като тениска, кърпа или нещо подобно. Във втория вариант ни се иска да включим и планинска застраховка за територията на страната".

Марги ми обяснява, че искат да спазят световната практика членството в даден клуб да ти носи някакви облаги, бонуси, комплименти. Дава за пример Австрийския алпийски клуб, в който членуват със Сашо, и обяснява, че сумата, която са платили, си е струвала до последния евро цент. Даже много биха искали да си партнират по някакъв начин с тях, но това тепърва ще го проучват.

Следващата стъпка

"С част от парите, които спестихме в Гибралтар, успяхме да си купим къщичка в едно село близо до Благоевград. Гледката от двора ни е невероятна: към Рила и Пирин.

И аз, и Сашо много искаме да се занимаваме с деца в бъдеще и идеята ни е някой ден да направим тази къща база за работа с деца и младежи.

В София има всичко и, според нас, животът трябва да се разпръсне малко и извън столицата. А Благоевград е доста оживен, планините са близо и е по-южно. В същото време е супер спокойно и ще ни даде много идеи и възможности за развитие".

Аз се надявам скоро да открадна по малко време и от другите двама в Клуб на пътешественика, за да ми разказват патиланските си истории. Междувременно, вие разгледайте галерията. 

Иначе може да следите събитията, които се провеждат в Клуба ето тук, или на място - на ул. "Виктор Юго" 5. А сега отивам да се запиша за работилницата по куилинг, която е утре вечер, след 18.30 ч., защото местата свършват бързо.

Радила Радилова/ FitWell.bgПсст! В Клуба предлагат и чудно домашно сладко от баба Добринка от Байкария, приготвено от диви ягоди, малини или боровинки! Божествено е!